![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Увериха го, че е така, с изключение на Марсиак, който се опитваше да отпуши лявото си ухо, като удряше с длан по дясното…
… и Анес, която гледаше към руините.
Облечено в парцаливи дрехи, някакво люспесто същество се появи на върха на една куличка. То скочи от високото и се втурна след Остриетата. Те веднага поеха в галоп.
Драконът беше оживял въпреки сгромолясването на сградата. Нещо по-лошо, гневът, страхът и смъртната опасност бяха предизвикали неконтролирано преобразяване, резултатът от което беше появата на още по-ужасно чудовище в сравнение с онова, с което Остриетата се бяха сблъскали в Марьой. Беше по-масивно, по-могъщо и по-яко, с достатъчно дълги ръце, та дланите му, завършващи с остри нокти, докосваха земята, когато то присвиеше колене. Раменете му бяха огромни. Гръбнакът му се изкривяваше близо до късия врат.
Съществото стремително се спусна по хълма, избирайки най-прекия път, след това подгони конниците. Не тичаше. По-скоро подскачаше, като си помагаше с ръцете, използвайки ги като нозе, тялото му се сгъваше при докосването до земята и се изстрелваше далеч напред. Движеше се с невероятна скорост и не след дълго започна да настига враговете си.
Анес и Балардийо яздеха последни.
Без да забавя ход, старият войник премести торбата пред корема си. Извади една граната, запали фитила с димящата си лула и я хвърли назад. Още два пъти извърши тази операция, но гранатите хвърчаха настрана, единствено третата падна точно на пътя, ала експлодира, преди драконът да стигне до нея.
Балардийо разбра, че действията му са безрезултатни.
Разбра също така, че са изгубени, ако не стори нещо.
— Продължавайте!
Балардийо хвана здраво юздите и принуди коня да му се подчини и да се обърне на обратно. Преди Анес да успее да реагира, той потегли назад. Без да мисли, тя го последва.
Балардийо се носеше като вихър срещу дракона, който с блесналите си от гняв очи изглеждаше още по-решителен. Срещнаха се малко след моста над някаква пресъхнала река. Старият войник възпламени поредната граната. Съществото се хвърли към него. То събори конника и жребеца. Конят изцвили болезнено, а двамата противници се оваляха в праха и изчезнаха от погледа на Анес, като се стовариха в сухото корито. Чудовището се изправи първо. Разпенено, то започна да дири наоколо и видя Балардийо, който бягаше, залитайки. Драконът забеляза, че около врата му е стегнат ремък и някаква тежест виси под гърдите му.
Торбата с експлозивите на Балардийо гръмна и разкъса дракона пред очите на Анес, която беше скочила от седлото и пристигаше с рапира в ръка. Тя инстинктивно закри лицето си с лакът и не можа да сдържи изпълнената си с отвращение гримаса, когато откри какво е останало от люспестото същество.
След това се обърна към Балардийо, който се държеше изправен, но залиташе като пиян, с кърваво чело и с изкълчено рамо. Тогава младата жена си рече, че никога няма да забравят деня, когато Балардийо уби дракон. Тя се усмихна…
… но бързо лицето ѝ застина.
— Внимавай! — изкрещя и посочи с пръст.
Все още замаян, старият войник наведе очи към гранатата, която не беше експлодирала заедно с другите и чийто фитил догаряше в краката му.
Шумът от взрива удави вика на Анес.
3.
Конниците пристигнаха в галоп в двора на хана. Веднага скочиха от седлата и вдигайки ранения, от когото се стичаше кръв, едва не избиха вратата, за да влязат вътре.
— Направете място! — разпореди се Ла Фарг.
Той носеше Балардийо. Анес, Марсиак и Лепра му помагаха. Заедно сложиха изпадналия в безсъзнание стар войник да легне на първата изпречила се пред тях маса. Ленкур и Алесандра вървяха след тях.
В голямото общо помещение клиентите ставаха от местата си и се отдръпваха. Ханджията не знаеше къде да се дене, но не можеше да откъсне поглед от умиращия, чиято дясна страна представляваше дълбока рана.
— Лепра — заповяда Ла Фарг, — провери дали някой не ни следи!
Мускетарят кимна и излезе.
— А ти, Марсиак, от какво имаш нужда? — попита капитанът.
Гасконецът беше започнал да срязва и да разкъсва парцалите от почернелите дрехи, които бяха залепнали към раните и изгарянията на Балардийо.
— Трябва ми вода и чисти чаршафи — отговори той. — И памучни превръзки.
— Чу го! — кресна Ла Фарг на ханджията.
Мъжът не реагира веднага, но все пак кимна и се забърза.
— А също и ремъци! — заяви Марсиак. — Въжета, панделки, каквото и да е подобно!
Трябваше да пристегне по-добре раните, тъй като до този момент беше действал по спешност.