Прокобата на Господаря Гад [bg]

Томас кимна безмълвно, сякаш току-що беше чул, че неочаквано му отменят присъдата. Не искаше да знае как действа необузданата магия. Не искаше да повярва и мъничко в нея. Струваше му се опасно дори да носи пръстена, докато броди по тези земи. Покри го с дясната си длан и се вторачи все още безпомощно във Великана.

А умората вече съвсем побеждаваше веселието на Сол по сърцето. Очите му угаснаха, дишаше отпаднало през полуотворените си устни. Опря се на румпела, все едно смехът му отне скъпоценна сила.

— Приятелю — въздъхна той, — моята смелост е почти изчерпана. Нуждая се от твоята история.

„История ли? — повтори наум Томас. — Нямам никакви истории. Изгорих ги.“

Хвърли в огъня и новия си роман, и първия, донесъл му шумен успех. В тях имаше такова самодоволство, такава слепота към заплахите на проказата, дебнещи на всяка крачка — и телесна, и морална. Те бяха мърша досущ като него — да, като него, и заслужаваха само пламъци. Каква история би могъл да разкаже сега?

Но нали беше длъжен да продължи напред, да прави нещо, да оцелява. Не се съмняваше в това и преди да стане жертва на съновиденията. Нима не го научи в лепрозариума сред лешта и вонята? А този сън искаше от него могъщество, очакваше да прекрати изтреблението… Мяркаха се видения като шеметни огледални късчета — Джоан, полицейската кола, огнените очи на Лигоча. Томас се олюля, сякаш щеше да падне.

За да прикрие внезапното униние, той се дръпна към носа на лодката и седна, загледан на север.

— История… — проточи задавено.

Всъщност знаеше една… във всичките й мрачни и разнолики превъплъщения. Прерови ги набързо и намери най-подходящото за онова, на което искаше да наблегне.

— Ще ти разкажа история. Истинска. — Вкопчи се в борда на лодката и се помъчи да преодолее замайването. — История за културния шок. Знаеш ли какво е това? — Сол по сърцето не отговори. — Няма значение. Аз ще ти разкажа. Културният шок сполетява някого, ако го откъснеш от собствения му свят и го поставиш там, където представите какво означава да бъдеш човек са толкова различни от неговите, че е немислимо да ги проумее. Той просто е с друга нагласа. Ако е… по-гъвкав, може да се преструва, докато не се върне в своя свят. Или пък ще рухне и ще се остави да го преобразят по някакъв начин. Друга възможност няма.

— Ще ти дам пример. Докато бях в лепрозариума — това е болница, — лекарите ми разказаха за един човек… прокажен като мен. Прокуден. Произхождал от страна, където има много повече случаи на проказа. Сигурно се е заразил с бацила като дете. Години по-късно, когато вече имал жена и три деца и живеел в чужда страна, изведнъж пръстите на краката му станали безчувствени и започнал да ослепява.