Обречена на ранен гроб [bg]

Смях отговори на това грубо приветствие. Да чуя Боунс от толкова близо бе като физически удар.

— Цепеш, пропътувах дяволски дълъг път, за да дойда, и колкото и красиви да са малките дракони-чукала на вратата ти, не смятам да прекарвам повече време навън, за да им се наслаждавам.

Менчерес, по-тактичен, се обърна към Влад е търпението на родител, свикнал е проблемно дете:

— Влад, знаеш, че не мога да позволя да откажеш достъп на съдружника в управлението на рода ми. Да го направиш, би било обида и към мен, а знам, че нямаш такава цел.

— Пусни хората ми долу — каза Влад с нотка на заплаха в гласа си.

— Разбира се — Менчерес в действителност прозвуча така, сякаш е забравил, че е вдигнал във въздуха повече от трийсет вампира. След момент се дочуха множество изтрополявания.

Ако бях в друго настроение, щеше да ми стане смешно.

— Добре тогава, влезте. — Тонът на Влад бе далеч от учтивостта. — Но ще нарушите гостоприемството ми, ако пристъпите дори крачка по-навътре от тези стълби, а и двамата знаем на кого точно говоря.

Боунс отново се разсмя, само дето този път звучеше по-близо. Трябва да бяха влезли.

— Сериозно, друже, държиш се като хрътка, страхуваща се за огризките си. Внимавай да не се подпалиш по невнимание и да съсипеш тази разкошна имитация на персийски килим.

— Освен това ми писна от коментарите ти за дома ми! — излая Влад. На практика можех да подуша пушека излизащ от него. — Какво искаш, не че имаш и еба си шанса да го получиш, разбира се.

Преувеличеният Кокни акцент на Влад потуши моментния ми шок и го превърна в притеснение. Боунс не бе губил време, за да вбеси добре Влад. Какво целеше с това?

— Тук съм заради Кат — отговори Боунс, без никакви заобикалки.

Заля ме такава вълна от емоции, че се замаях. И точно толкова бързо, затръшнах вратата на съзнанието си, мечтаейки да мога да направя същото и със сърцето си. Можеше да е свързано е работа. Нямаше да се унижа, допускайки Боунс да узнае как ми влияеше дори само звукът на гласа му. Сам Боунс бе казал колко добре щитовете ми го държаха навън. Да се надяваме, че не съм загубила влиянието си.

— Ако тя не иска да те види, значи си си загубил времето — каза Влад, предизвиквайки с всяка дума.

Все още се колебаех, дали исках или не да видя Боунс, когато той издаде грубо изсумтяване:

— Не ме разбираш, Цепеш. Не съм тук, за да я видя. Взимам я с мен.

Зяпнах с уста. Влад издаде нещо като ръмжене:

— Ще те изпържа на място.

Недвусмисленият звук на стържещи остриета ме накара да изтичам от стаята, блъскайки настрани Максимус с цялата си нечовешка сила, още докато Боунс отговаряше:

— Опитай.

— Спрете!

Три глави се завъртяха нагоре към мен. Дланите на Влад все още пламтяха, а Боунс стискаше два сребърни ножа. Менчерес стоеше на няколко крачки отстрани, наблюдавайки ги като безмълвен рефер. Слязох по стълбите. Фабиан се понесе след мен, преминавайки напред-назад през стените.