Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Тогава осъзнах всичко.

Съществото, което не бе човек (в това вече бях абсолютно сигурен) ме пусна. Като в сън чух думите му, идващи някъде от километри:

— Съжалявам за жена ти, човешко същество.

Това ме разтърси до мозъка на костите ми. Този древен или каквото там беше изказваше съжаление и с всяко едно мое сетиво чувствах, че то е искрено.

— Осъденият я уби преди време. Както и много други от твоята раса. Виждам, че ти и приятелят ти също сте пострадали. Трансформирал ви е в кал-материя.

— Ще умрем ли? — попитах аз, а в мен се надигна надежда.

— Не, ще ви поправим.

Така и направи. Отново бяхме хора, макар Бобо да продължаваше да лежи на земята в безсъзнание.

— Приятелят ми?

— Напрежението му дойде в повече, но ще се свести.

— Какво се случи с нас?

— Осъденият се опита да ви убие. — Това ми беше ясно и без да ми го казват.

— Къде сме? Мястото изглежда странно.

— Намирате се на света-сянка на вашия. Близнаково измерение на Земята.

— Какво сте вие?

— Ние сме другите. Древните, които създадоха Сянката на Единствения свят. — Съществото обясняваше в главата ми всичко и едновременно с това ми изпращаше картини, чувства, емоции от отдавна отминалите времена. — Ние бяхме първите обитатели на Земята. По време на нашата еволюция се появихте и вие и тогава създадохме Сянката за нас, за да освободим място.

— Как сме възникнали ние?

— Не мога да отговоря на въпроса ти.

— Какво ще правите сега със змея?

— Ще отведем Осъдения и ще го накажем за престъпленията му.

Трансът, в който бях попаднал, спомагаше за получаването на информация не само по вербален, но и по мисловен път. Така научих, че това са другите змейове, които са преследвали отцепника от доста време насам, но все не бяха успявали да го заловят. Накрая, за наш огромен късмет, те бяха попаднали на следите му и бяха ни открили в „работилницата“ на звяра. Тези древни същества ни бяха спасили от сигурна смърт. Ако не бяха те да ни отведат, вече щяхме да сме се превърнали в мъртва кал.

След разговора-транс в това друго измерение се случиха следните неща:

Змейовете ни върнаха в нашия свят и ни оставиха да продължим съществуването си. С Бобо запазихме нашето приятелство и не минаваше ден, в който да не се видим или поне да се чуем по телефона. Започнах да пиша следващата си книга, която навярно щях да озаглавя „Калните богове“ и доста голяма част от нея щеше да е базирана на истинските ни приключения. Естествено, това нямаше да го споменавам никъде, защото ми харесваше да живея на свобода, а не в някоя бяла стая, облечен с усмирителна риза.

За змея, който себеподобните му наричаха „Осъдения“, повече не чухме нищо. Навярно с кариерата му на убиец и мъчител на човешки същества бе свършено. Надявах се все пак някой от неговата раса да не се вдъхнови и да поднови привичките му на нашата земя.