В здрача на вторник [bg]

— Мили Боже! Толкова съжалявам, изобщо нямах представа. Аз…

— Използвач, казвате.

— Не, не. — Теса направи жест на разкаяние. — Не исках да бъда груба. Не знам нищо за него.

— Но какво точно имахте предвид?

Теса въздъхна.

— Когато някой променя завещанието си в полза на бенефициент, който не е член на семейството, тогава в съзнанието ти светва сигнална лампичка.

— Вие какво им казахте?

Теса сбърчи чело, опитвайки се да си спомни.

— Обсъдих с тях въпроса… по-скоро с жената. Попитах я за мотивите й да иска да промени завещанието си, защо точно сега, дали е обмислила решението си, дали е споделила със семейството си и прочее.

— И какво ви отговори госпожа Ортън?

— Не мога точно да си спомня — каза Теса. — Останах с впечатлението, че семейството й не се интересува от нея. Според мен този човек беше заел мястото на близките й.

— Какво каза Пуул по време на срещата?

— Не много. Държеше се като загрижен син — застанал отзад, готов да я подкрепи.

— И какъв всъщност беше проблемът? — попита Фрида.

Ивет й хвърли недоволен поглед.

— Какво? — попита Теса неразбиращо.

— Вие сте солиситор — каза Фрида. — Ако някой иска да промени завещанието си и се обърне към вас, ваше задължение е да се съобразите с желанието му, нали така?

Теса се усмихна, после се замисли.

— Аз съм семеен солиситор — поясни тя. — Занимавам се с прехвърляне на имущество, оформям завещания и документи за развод. Също така изготвям необходимите документи за покупка на имоти, за сключване на брак и при смъртни случаи. Спомням си, че като студенти ни учеха, че ако искаш правото за теб да бъде нещо като театър, трябва да станеш баристър39. Но ако искаш да надникнеш в тайните на хората, в техните най-съкровени емоции и страсти, трябва да станеш солиситор.

— Или психотерапевт — подхвърли Ивет.

— Не — възрази Теса. — Аз наистина помагам на хората.

Ивет отправи към Фрида едва доловима усмивка. Теса забеляза това.

— Господи, вие нали не сте… — Тя не се доизказа.

— Напротив, точно такава е — каза Ивет.

— Извинете, беше глупаво от моя страна. Не исках да кажа нищо лошо.

— Всичко е наред — успокои я Фрида. — Споменахте, че помагате на хората.

— Да. Срещам се с двойки, които искат да се разведат и понякога те ми разказват неща, които не биха споделили с другиго. Дори помежду си.

— И все пак, защо просто не оформихте завещанието на Мери Ортън? — попита Фрида.

— Защото никога не се отнасям формално към клиентите си — каза Теса. — Винаги разговарям с тях и се стремя да разбера от какво действително имат нужда.

— И от какво имаше нужда Мери Ортън? — попита Фрида.

— Беше ясно, че е самотна и се нуждае от подкрепа. Смятам, че това, което действително й липсваше, беше семейството й. Тогава заподозрях, че този човек е запълнил празнотата в душата й и иска да се възползва от нея.

— Защо не се обадихте в полицията?

— Не се е обадила в полицията, защото промяната на завещание не е престъпление — намеси се Ивет.