![Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/5/dyavolski-ustrojstva-bg-download.jpg)
Дяволски устройства [bg]
- Автор: Рив Филип
- Серия: Смъртоносни машини #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2263-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо не остави това глупаво нещо отвън? — изсъска момичето.
— Защото някой може да го види.
Рен се обърна към сейфа.
— Готов ли си? — попита го тя.
Тео не изглеждаше готов.
— Мислиш ли, че има някакъв капан в сейфа? — попита той.
Рен поклати глава.
— Сейфът беше отворен миналата вечер, нали ти казах, и не видях никакви капани в него. — Въпреки това застана на една страна, преди да посегне към шайбата. — Господин Пловъри го беше отворил и извадил книгата. След това някой го е спипал. А сега млъквай. — Момичето се намръщи в опит да си спомни комбинацията. 2209957…
Шайбата щракна и механизмът на сейфа изстърга. Тео се обърна бавно и се огледа за скрити опасности. Нямаше много места, на които можеха да се поставят капани в това малко помещение. Предметите на бюрото изглеждаха достатъчно безопасни — тефтер, няколко химикала и снимка на Бу-Бу в дебела черна рамка. На отсрещната стена имаше картотека, над която беше окачена картина, а над нея архитектурни украшения, висок сенчест купол на тавана и…
Дали очите му не го подвеждаха, или нещо там се движеше?
— Рен… — каза той.
Момичето отвори вратичката на сейфа. Бръкна вътре и извади очукано черно куфарче.
— Взех я.
— Рен! — Тео я бутна и тя залитна настрани. Докато падаше, изтърва куфарчето и ѝ се стори, че нещо бяло мина покрай нея. Едно острие удари отворената вратичка на сейфа, при това толкова силно, че от удара изскочиха искри. Каквото и да беше това чудо, то остърга метала, завъртя се и се насочи към нея. Паднала на пода, Рен забеляза опърпани криле, извит стоманен клюн и светещи зелени очи. В следващия миг Тео удари нещото с ветрилото си и го запрати силно в стената. Чу се звук от счупване. Пляскащото създание падна на пода и продължи да размахва криле и малките си крачета с нокти, приличащи на грозд от остриета. Тео отново го удари с ветрилото си. Рен изхленчи, заопипва повърхността на бюрото, намери снимката на Бу-Бу и я стовари силно върху главата на хвъркатото.
Тео ѝ помогна да стане.
— Добре ли си? — попита я разтреперан той.
— Така мисля. Ти?
— Да.
Двамата мълчаха известно време. Ръцете на Тео все още бяха около Рен, а лицето ѝ беше притиснато в рамото му. То беше приятно, топло, миришеше на хубаво и момичето нямаше нищо против да остане така за дълго време, но се насили да се отдръпне от него. Разтърси силно глава да я прочисти от всякакви разсейващи я мисли, опитващи се да се настанят там. На лунната светлина хвърчеше перушина.
— Какво беше това? — попита Рен и нервно побутна подобното на птица мъртво създание с крак.
— Раптор — отвърна Тео. — Възкресена птица. Мислех си, че само Бурята ги използва. Вероятно е бил настроен да бди над сейфа.
— Откъде, мислиш, старият Пенироял се е сдобил с него? — зачуди се момичето.
Тео поклати глава, видимо объркан и обезпокоен.
— Може да не е на Пенироял.
— Това е глупаво — отвърна Рен. — Кой друг би искал да пази сейфа му? — Тя вдигна черното куфарче и го отвори. Тенекиената книга проблесна едва доловимо на светлината от фойерверките отвън. Изглеждаше все така безинтересна. Не беше за вярване, че причини толкова много неприятности. Рен погледна Тео и му каза: — Ти върви. Аз ще прикрия следите ни и след това ще намеря Шкин.
Момчето се беше вторачило в Тенекиената книга.
— Ще ти помогна — отвърна накрая.
— Не — Рен му беше изключително благодарна, но не искаше да го бави повече, отколкото беше необходимо. Ако ги откриеха и накажеха Тео, защото ѝ е помогнал, никога нямаше да си го прости. — Връщай се долу — нареди му тя. — Ще дойда след една-две минути. Ще те намеря по-късно.
Младежът понечи да се възпротиви отново, но после като че ли осъзна логиката в думите ѝ. Кимна, изгледа я замислен за момент, след което вдигна опърпаното си ветрило и излезе. Рен се зае за работа. Внимателно взе мъртвата птица и я навря в едно от чекмеджетата заедно с всичката паднала перушина, която успя да намери. Създанието беше оставило петно от масло, кръв или нещо друго върху пода на кабинета, но тя не можеше да направи нищо по въпроса. Извади Тенекиената книга от куфарчето и я замени със счупената снимка на Бу-Бу, която беше със сходни размери и тегло.
От коридора се чу някакъв звук, някой изкрещя нещо. Рен застина и се ослуша. Крещенето звучеше гневно и изплашено, но не успя да различи думите и след малко спря.