Дяволски устройства [bg]

— Защо? — попита Тео. — Защо е толкова важна?

Момичето сви рамене.

— Знам само, че всички я искат… Мисля, че има нещо общо с подводници, но… — Тя млъкна обезпокоена. Може би не биваше да му разкрива това. Все пак той беше от Зелена буря или поне някога е бил от тях. Въпреки това се радваше, че сподели с него. Докосна го по ръката. — Той държи баща ми в Пиперницата и ако не направя каквото поиска от мен… Нямам представа какво ще му стори. Ще ми помогнеш ли?

Разбира се, че знаеше какво ще стори Шкин на баща ѝ, но не искаше да го изрича на глас. Радваше се, че сподели на Тео.

— Баща ти? — учуди се момчето. — Не знаех, че Изгубените момичета имат бащи…

— Аз не съм Изгубено момиче — отвърна Рен. — По-скоро съм заблудено. Казах на Пенироял, че съм от Гримзби, защото… О, Тео, прекалено е сложно за обяснение. Просто трябва да спася баща си!

Момичето виждаше, че я разбира. Изражението му беше изплашено и сериозно.

— Ако сейфът е защитен с капани… — започна той.

— Затова искам да стоиш на пост. Моля те, Тео. Не ми се иска да ходя сама.

— Трябва да съм в балната зала. Заповед на Бу-Бу.

— Бу-Бу си прекарва чудесно. Няма да забележи, ако отсъстваме за пет минути.

Момчето помисли малко и кимна.

— Добре. Добре.

Той стисна ветрилото като брадва и последва Рен нагоре по стълбите. Минаха през вратата и се озоваха в украсен с антики коридор. Шумът от партито заглъхна, когато вратата се затвори зад тях, след което отново се усили, щом веднага завиха вляво. Промъкнаха се покрай стълбището за контролната зала и чуха слабите гласове на екипажа долу. Нямаше други звуци. Всички останали бяха в балната зала или в кухните. Тази част от Павилиона беше безлюдна.

Стигнаха края на коридора и спряха пред вратата на кабинета на Пенироял.

— Ами ако е сменил комбинацията на сейфа след снощи? — прошепна Тео. — Ами ако е сменил ключалката на вратата?

Рен не беше помислила за тези неща. Надяваше се Пенироял да не е предприел подобни промени. Пръстите ѝ бързо намериха резервния ключ, който все още беше скрит във вазата. Първоначално не влезе в ключалката, но това беше заради треперещите ѝ ръце. След няколко секунди мърморене и повторни опити, ключалката изщрака и вратата се отвори.

Кабинетът изглеждаше тих и спокоен. Картината на Уолмарт Стрейндж отново беше поставена на мястото си на стената. Рен отиде до нея и внимателно я свали, после я остави на бюрото. Тео влезе в кабинета, безшумно затвори вратата и едва не събори с ветрилото си една статуя от пиедестала ѝ.