Дяволски устройства [bg]

— Рибна крокета! — провикна се Том. Последва нов трясък, доста по-близо този път и гласът на Хестър отвън в коридора:

— Том!

— Тук съм! Тук съм! — отвърна той и след миг покритото ѝ с воал лице се появи пред решетката му.

— Получих бележката ти — каза Хестър. Том се отдръпна от вратата и пистолетът ѝ проби дупки в ключалката. Тя я изрита.

— Къде е Рибна крокета? — попита той. — Нали не си го наранила? Момчето беше тук само преди минута! Носеше една снимка! Рен е на Облак 9!

Хестър си свали воала и бързо го целуна. Миришеше на дим, а милото ѝ грозно лице беше зачервено.

— Млъкни и бягай — каза му тя.

Том побягна, без да обръща внимание на предупредителните пробождания в гърдите си. Пред вратата на килията му коридорът се извиваше. Двама мъже лежаха мъртви в ъгъла. Никой от тях не беше Рибна крокета. Том прескочи обезпокоен телата и последва съпругата си по някакви стълби и покрай още трупове. Във въздуха имаше пушек. Някъде под тях се носеха викове и крясъци.

— Какво става? — попита той. — Какво се случва там долу?

Хестър се обърна към него и се ухили.

— Някой е пуснал Изгубените момчета. Безразсъдно, а? По-добре да минем по горния път.

Всички светлини изгаснаха едновременно. Том се блъсна в Хестър, която го хвана да не падне и много спокойно му каза:

— Не се тревожи.

За около пет неуверени удара на сърцето на Том настъпи мастилен мрак, след което светна приглушена червена светлина.

— Резервният генератор — обясни Хестър.

Съпругът ѝ я последва отново през поредица от изоставени кабинети, където кървавочервената светлина осветяваше месинговите дръжки на шкафовете и клавишите от слонова кост на пишещите машини. Зачуди се откъде съпругата му е намерила това ново палто и какво се е случило със старото. Все още се чудеше, когато се натъкнаха на няколко служители на „Шкин Корпорейшън“, които бягаха в другата посока.

— Залегни! — провикна се Хестър и събори Том на пода. — Вие не! — добави тя, когато охранителите също залегнаха.

Кабинетът се изпълни с дим, изстрели и ужасен шум. Не всички мъже имаха пистолети, но онези, които разполагаха с такива, стреляха напосоки. Куршумите се врязваха в стените, счупиха диспенсъра за вода и разкъсаха страници от календара на бюрото. Том се скри зад един шкаф и оттам видя как Хестър уби охранителите един по един. Той не беше с нея, когато съпругата му се е била с Ловците и винаги беше предполагал, че просто е била гневна и изплашена, но тя беше изключително спокойна. След като изпразни пистолета си, тя го хвърли и пречука последния от мъжете с пишеща машина, като звънчето за преместване на нов ред в устройството звънеше весело при всеки удар по главата му. Хестър вдигна оръжието си и започна да го зарежда с усмивка на лице. Том си помисли, че изглежда по-жива от всякога.