Дяволски устройства [bg]

Шумът от балната зала изведнъж се усили и отново заглъхна. Някой мина през вратата в далечния край на коридора. Рен чу да се приближават забързани стъпки по полирания под. На стената след завоя на коридора се появи сянка. Паникьосана, Рен тръгна назад към кабинета на Пенироял, но нямаше време да намери отново ключа, затова се шмугна в контролната зала и затвори вратата след себе си.

Озова се в тъмна малка кабина, където метални стълби се извиваха в спирала надолу в пода. Рен знаеше, че продължават още надолу през палубата под пода и сигурно стигат до малкия стъклен мехур, който видя от лифта в деня, когато Шкин я доведе на Облак 9. Тя притисна ухо до вратата и чу как стъпките в коридора я подминават.

Тъкмо щеше да въздъхне, когато един глас отдолу се провикна:

— Кой е там?

Гласът звучеше изплашен и бегло познат.

— Тео? — попита Рен. Почувства се объркана и това леко я замая. Какво правеше Тео тук долу в контролната зала, пълна с хора на Пенироял? Дали не беше на страната на професора през цялото време? Дали не е отишъл да им каже за робинята, която току-що е ограбила господаря им?

— Рен — провикна се гласът, — нещо се е случило. Не знам какво да правя…

Тео звучеше изплашено. Рен реши да му се довери и тръгна по спираловидното стълбище. Тенекиената книга я бодеше в кръста на всяка крачка. Мина още един вход на приземния етаж и след това се спусна през една шахта от боядисан в бяло метал, цялата в нитове, която водеше надолу към палубата. Тео гледаше нагоре от основата на стълбището. Той се дръпна настрани, за да ѝ направи място да мине покрай него и да влезе в контролната зала. През стъклените стени Рен виждаше под себе си целия Брайтън, с неговите празнични светлини за Лунния фестивал. Навсякъде избухваха фойерверки и обливаха контролните табла с розова и кехлибарена светлина. Това вероятно беше най-хубавата гледка на Облак 9, но тя беше помрачена от хората от екипажа, отпуснати по местата си… мъртви. От врата на единия все още се подаваше нож — обикновен нож за рязане на месо от кухните на Павилиона с герба на Пенироял на дръжката.

— О, Куърк! — изписка Рен и съжали, че е изяде толкова много ордьоври. Наведе се да повърне и в главата ѝ веднага нахлуха най-различни мисли. И никоя от тях не беше приятна. Тео не дойде ли точно откъм кухните, когато се натъкна на него миналата вечер? А сега се намираше в помещение, пълно с мъже, убити с кухненски нож. А тя стоеше тук сама с него.

— Всичко е наред — увери я момчето и Рен изписка отново, когато той плахо я докосна по рамото. Той не разбра, че е изплашена от него. Тя се отдръпна назад. — Искам да кажа, че не е наред. Виж. — Тео дръпна един от големите месингови лостове на контролното табло. — Счупен е. Всички са счупени. И тук…

На главното контролно табло имаше голям червен лост, затворен в стъклена кутия и заобиколен от удивителни знаци и предупреждения, че трябва да се използва само при спешен случай. Така или иначе, някой го е използвал, като преди това е счупил стъклото, за да стигне до него.