Дяволски устройства [bg]

— Казвам се Крил.

— Изгубено момче? — Тя тръгна по посока на гласа. След малко вече беше достатъчно близо, за да види очите му, блеснали на слабата светлина от отворената врата. Той гледаше ключовете, които Хестър държеше в ръката си като гладно куче шепа храна. Тя поклати връзката пред него, за да му подейства като стимул да отговори на въпроса ѝ: — Рен тук ли е? Рен Натсуърти?

— Онова Сухо момиче, което беше на „Автолик“? Кой пита?

— Дамата с ключовете — отвърна Хестър.

Главата на Крил се раздвижи в мрака, той кимна.

— Известно време беше в клетка до моята, но я отведоха.

— Защо?

— Не знам. Рибна крокета я последва скоро след това. — (Крил млъкна, за да се изплюе, сякаш искаше да изчисти това име от устата си. От другите клетки се разнесоха гневни и отвратени възгласи. Явно Рибна крокета не беше особено популярен.) — Хората на Шкин ни казаха, че е станал негов агент и е предал Гримзби. Сега се разхожда в униформа и се прави на войник. Не знам какво се е случило с момичето. Предполагам, че е била продадена.

— Какво стана с баща ѝ, Том? Той беше похитен днес.

— Не съм чувал нищо за такъв човек. Тук няма Сухи, госпожо. Само Изгубени момчета.

— Възможно ли е да се намира в килиите на средното ниво?

— Да — Крил се размърда. Всички останали пленници в другите клетки около него също се размърдаха, за да слушат разговора им. Приличаха на изплашени животни. Онези, които бяха достатъчно близо до Хестър, така и не свалиха очи от ключовете. — Там горе има още надзиратели. Ще имаш нужда от нещо, което да ги разсее.

— Имаш ли някаква идея? — попита тя. Крил се ухили и Хестър направи същото зад воала си, защото точно такъв беше планът ѝ. Тя хвърли ключовете в клетката на момчето. — Дръж се прилично — каза му Хестър и побягна към стълбите. Ясно чуваше как Крил търси правилния ключ и изпробва всеки един в ключалката на клетката си. Гласовете на Изгубените момчета се надигнаха като приливна вълна в опит да го накарат да побърза.