Дяволски устройства [bg]

Градините изведнъж станаха изключително тихи. Някои от гостите организираха група, която да потърси изгубената в лабиринта Давина Туисти. Останалите им казаха да млъкват. Луната щеше да изгрее всеки момент. Мисълта, че татко е толкова близо, накара Рен да се разплаче. Как е дошъл тук? Как го е открил Шкин? Къде е мама? Тя посегна към гривната, но сръчните ръце на търговеца я отмъкнаха и на нейно място се появи листче с цифри.

— Направи ми тази малка услуга — изрече той с мек тон — и двамата отново ще бъдете заедно. Ще ви изпратя обратно във Вайнленд с един от моите дирижабли.

Рен не повярва на обещанието му, но повярва на останалото. Тате беше пленник на Шкин. И ако не направи онова, което търговецът искаше от нея, щяха да го убият. За съжаление, всичко беше по нейна вина. Ако не беше откраднала онази книга, той все още щеше да е в безопасност в Анкъридж. Така че ако повторното открадване на книгата беше единственият начин да го предпази от зла участ, щеше да изпълни задачата.

— Защо аз? — попита Рен. — Сигурно познаваш всякакви хора, които са много по-добри в проникването на сейфове от мен…

— Трябва да си вярваш малко повече — отвърна Шкин. — Доколкото чух, си умела крадла. Освен това, ако те заловят, престъплението няма да бъде свързано с мен. Ти си тази, която донесе Тенекиената книга тук, така че Пенироял ще повярва, че просто си се опитвала да си я върнеш.

Рен взе листчето. Мракът се сгъстяваше все повече и повече, докато останалите роби се движеха между дърветата и чистеха фенерите от нагара, но бялото парче хартия в ръката ѝ сякаш блестеше със собствена светлина.