Дяволски устройства [bg]

Хестър също чакаше появата на луната. Тя се настани на една от променадите на долния етаж и преглеждаше своя екземпляр на „Хищническо злато“. Онова, което намери вътре в книгата, я развесели. Пенироял беше заровил истината под толкова много лъжи, че никой никога нямаше да успее да я изрови.

След като луната изгря и шумните тълпи изпълниха палубите на Брайтън, за да гледат фойерверките, тя си проправи път през тази приливна вълна и се озова в квартал с усойни робски спални помещения и квартири, наречени „Дефилето на къртицата“. Когато стигна до подножието на кулата на Шкин, улиците около нея бяха опустели, ако се изключеха чайките, които, прогонени от обиталищата си заради врявата на променадите, се скитаха като бели фантоми из плетениците от греди над главите на хората.

Хестър проучи Пиперницата по-рано и беше решила откъде да влезе. В задната част на кърмата, заобиколена от кошчета за боклук и големи виещи се тръби, се намираше малка задна врата от ръждясал метал и нитове, подобно на люк на подводница. Над вратата имаше лъскава месингова охранителна камера, която следеше кой влиза и излиза, но не се забелязваха никакви други защити. Пиперницата беше проектирана да пречи на хората да излизат, а не да влизат.

Хестър се приближи внимателно до вратата, като гледаше да се придържа към сенките. Сърцето ѝ биеше като лудо. Представи си как кръвта ѝ тече бързо из вените и артериите ѝ я изпълва с хладната сила на баща ѝ. Усещаше, че Рен и Том са много близо и съвсем скоро тримата ще бъдат отново заедно и пак ще са щастливи. Тя се усмихна на себе си зад воала, извади своя Шаденфройде от вътрешността на палтото си, изчака следващия залп от фойерверки и стреля по камерата, която изхвърча от поставката си.

Хестър имаше време колкото да прибере пистолета, преди вратата да се отвори и един мъж да излезе през нея. Той застана с ръце на кръста и се загледа в димящата останка от камерата.

— Честит Лунен фестивал! — провикна се Хестър.

Мъжът се обърна и се изненада, като видя жена с воал да върви към него. Изненада се още повече, когато тя заби ножа си между ребрата му. Той умря много бързо. Хестър скри тялото му в сенките зад кошчетата за боклук, влезе през вратата и я затвори внимателно след себе си. Озова се в някакъв коридор. От една малка стая на охраната долитаха гласове и светлина. Тя надникна вътре и видя още трима мъже. Единият от тях натискаше ядосано бутоните под някакъв кръгъл екран, на който нямаше картина. Другите двама се бяха отпуснали отегчени в неудобни офис столове, с напитки в ръце и желание да са със съпругите и децата си на празненството.