Дяволски устройства [bg]

Том бързо изгуби представа за времето в това безлично помещение без прозорци, където кръгла аргонова тръба светеше от бежовия таван като ореол. Нямаше представа дали е ден, или нощ, когато вратата най-накрая се отвори.

— Донесох ви нещо за ядене, господин Натсуърти — каза един момчешки глас. — И това.

Том се претърколи на леглото си, седна и разтърка нараненото си лице. Момчето на име Рибна крокета беше застанало на вратата с поднос с купичка и канче. Зад него се виждаха няколко метра от някакъв мрачен бежов коридор. През главата на Том мина вялата мисъл за бягство, но гърдите го боляха твърде много. Той не откъсна поглед от Рибна крокета, който влезе вътре и остави подноса на пода.

— Смених си дежурството, за да мога да дойда да ви видя — призна си момчето. — Не беше никак трудно. Всички останали искат да почиват, защото е Лунният фестивал. Заради това е цялата тази врява и шумотевица.

Том се ослуша и успя да чуе фойерверки и гонгове, идващи от улиците.

— Съжалявам, че ви хванаха, господин Натсуърти — сподели Рибна крокета. — Рен беше много мила с мен. Затова предположих, че ще искате да видите това.

Момчето извади смачкана страница от вестник от джоба на униформата си и я задържа пред Том, за да може да я прочете. Вестникът беше „Палимпсест“. И там, на снимката под заглавието, коленичила пред група от други момичета около огромна жена с внушителна коса…

— Това е Рен, нали? — попита Рибна крокета. — Виждате ли? Помислих си, че ще искате да научите, че е добре. Казват, че животът на домашния роб на Облак 9 е хубав. Вижте, има си модерна рокля, нова прическа и всичко останало.

— Облак 9? Там ли се намира Рен? — Том си спомни реещото се, подобно на дворец чудо, което видя да се носи над града. Той се протегна напред и сложи ръка на рамото на момчето. — Рибна крокета, можеш ли да откриеш съпругата ми и да ѝ занесеш съобщение от мен? Ще ѝ кажеш ли къде е Рен?

— Онази с белега? — попита момчето и се дръпна назад. Изглеждаше изплашено и отвратено. — Тя не е тук, нали?

— В Брайтън е, да. Дойдохме заедно.

Лицето на Рибна крокета придоби странен цвят. Ръцете му се разтрепериха.

— Няма да припаря до нея — отвърна той. — Тя е зла, тази жена. Уби Гаргара и Пречка. Щеше да убие и мен, ако ме беше докопала. Затова отвлякох Рен. Не исках да го правя, но тя щеше да ме гръмне.

— Сигурен съм, че Хестър е направила само онова, което е трябвало да направи — заяви Том, но тонът му не беше особено убедителен, защото самият той не беше сигурен в правотата на думите си. — Признавам, че е трагедия, но…

— Тя е зла — настоя намусен Рибна крокета. — И вие сте лош като нея, макар да смятате, че не сте. Щом сте с нея, значи сте лош като нея.

— Въпреки това ми донесе вестника — отвърна Том. — Ти си добро момче, Рибна крокета. — Той се усмихна на Изгубеното момче, което го изгледа подозрително. Том го съжаляваше. Сигурно е било наранявано и предавано от толкова много хора, че се е привързало към първия възрастен, който му е показал малко нежност, макар този някой да е Набиско Шкин. Том искаше да го отведе от този отвратителен град в безопасния Вайнленд, където щеше да има шанс да води нормален живот като децата, които Фрея спаси от Гримзби.