Красива мистерия [bg]

Брат Бернар продължи да изучава скицата.

— Ако отец Клеман го бе нарисувал точно както си е, манастирът нямаше да изглежда като разпятие. Щеше да прилича на птица. Две големи крила и по-късо тяло.

— Значи си е послужил с измама?

— Предполагам, че и така би могло да се каже.

— Дали е възможно да е предал погрешно и други площи от плана? — попита Бовоар. Макар че знаеше отговора на този въпрос. Ако човек си послужи с измама веднъж, ще го направи отново.

— Предполагам. — Монахът гледаше така, сякаш някой от ангелите бе паднал. — Но не откривам никакви други несъответствия. Има ли някакво значение?

— Може и да няма. — Бовоар отново нави плана на руло. — Попитахте ме какво търся. Търся тайна стая.

— Крилото?

— Знаем за него. Търсим друга.

— Значи има друга?

— Не знаем. Просто чухме слухове, както и вие очевидно.

За пръв път по време на разговора им Бовоар усети у монаха колебание. Сякаш някаква врата бавно се бе затворила. Сякаш брат Бернар си имаше своя собствена тайна стая.

Разбира се, всеки си имаше такава. И работата на детективите бе да ги открият. За тяхно съжаление тези стаи почти никога не криеха съкровища. Там неизменно откриваха планини от боклуци.

— Ако в манастира наистина има тайна стая, трябва да ми кажете — продължи да настоява Бовоар.

— Не знам за такава.

— Но сте чували слуховете?

— Слухове винаги има. Този го чух още в деня на пристигането си.

— Като за орден с обет за мълчание сте доста бъбриви.

Бовоар се усмихна.

— Не пазим пълно мълчание. Позволено ни е да говорим в определени часове от деня.

— И тайните стаи са едно от нещата, които обсъждате?

— Ако са ви позволени само няколко минути разговори на ден, какво бихте обсъждали, как мислите? Времето? Политиката?

— Тайни?

Брат Бернар се усмихна.

— Понякога Божията мистерия, друг път — просто мистерии. Като тайни стаи. И съкровища.

Той хвърли на Бовоар многозначителен поглед. Остър поглед. Този монах, помисли си Бовоар, можеше да е спокоен и дори благ. Но не беше глупак.

— Мислите ли, че наистина съществува?

— Стая с някакво съкровище, довлечено тук от отец Клеман и другите монаси преди векове? — Брат Бернар поклати глава. — Забавно е да си го мислим. Приятно е за убиване на времето в студените зимни нощи. Но никой не вярва, че действително съществува. Все някой щеше да го е открил досега. Абатството е реставрирано, модернизирано, ремонтирано. Ако имаше тайна стая, щяхме да сме я намерили.

— Може би някой вече я е намерил. — Бовоар се изправи. — А колко често ви е позволено да излизате?

Монахът се засмя.

— Това не е затвор, нали знаете.

Ала дори брат Бернар трябваше да признае, че от този ъгъл "Сен Жилбер" със сигурност приличаше на такъв.

— Излизаме, когато си искаме, макар че не се отдалечаваме много. Разхождаме се. Търсим боровинки и дърва за огрев.

Ловим риба. През зимата играем хокей на лед. Брат Антоан го организира.