Красива мистерия [bg]

"Да ми хареса? — помисли си Бовоар. — Хареса? Наистина ли съществуваха хора, на които тук им харесваше?"

Предполагаше, че търпяха ежедневието си като власеница[57]. И през ум не му бе минавало, че животът им в Saint— Gilbert-Entre-les-Loups всъщност ги прави щастливи.

Брат Бернар вдигна кошницата с боровинки и щом тръгнаха, направи няколко крачки, преди отново да заговори. Очевидно подбираше думите си внимателно.

— Изненадах се от появата на другия човек. Всички се изненадахме. В това число и вашият началник, ако не се лъжа. Кой е този мъж, който нахълта така?

— Казва се Франкьор. Той е главният комисар.

— На Sûretè?

Бовоар кимна.

— Най-голямата клечка.

— Вашият папа — каза Бернар.

— Само ако папата е идиот с оръжие.

Брат Бернар се изкиска, после положи усилие да изтрие усмивката от лицето си.

— Не го ли харесвате?

— Годините на размишление са изострили инстинктите ви, брат Бернар.

Брат Бернар отново се засмя.

— Хора се стичат от километри разстояние да чуят прозренията ми. — После усмивката му изчезна напълно. — Този Франкьор например не харесва началника ви, нали?

И двамата знаеха, че това не беше проява на изключителна прозорливост.

Бовоар се зачуди какво да каже. Импулсивната му реакция, както винаги, бе да излъже. Помисли си, че от него би могло да излезе добър средновековен архитект. Мигновено му се прииска да отрече, че има проблем, да скрие истината. Или най-малкото да прикрие мащабите й. Но разбираше, че би било безполезно. Както всички останали и този човек бе забелязал пренебрежителното отношение на Франкьор към Гамаш на пристана.

— Така е от няколко години. Имаха препирня относно колега полицай.

Брат Бернар не каза нищо. Просто слушаше. Със спокойно лице и безизразен, но вежлив поглед. Крачеха бавно по добре отъпканата пътека през гората, а под стъпките им хрущяха сухи листа и съчки. Слънчевите лъчи проникваха на кръпки между клоните и от време на време се чуваше шумолене на птица, на катерица, или на някоя друга дива твар.

Бовоар спря за момент, после продължи. Защо пък не, помисли си. Така или иначе всичко това бе публична информация. Освен ако човек не живееше в манастир насред нищото.

Какво знаеха монасите и какво знаеха всички останали, сякаш бяха две съвсем различни неща.

— Главният инспектор арестува един от комисарите в Sûretè, въпреки че Франкьор и останалите му бяха наредили да не го прави. Казваше се Арно. Той всъщност заемаше поста главен комисар по онова време.

Ведрото лице на монаха трепна съвсем леко. Веждите му се вдигнаха на милиметър. После отново се върнаха на местата си. Почти невидимо. Почти.

— За какво го е арестувал?

— За убийство. Подмолна дейност. Стана ясно, че Арно окуражавал запасните полицаи да убиват всеки местен жител от индианските племена, който създава проблеми. Или най-малкото, когато някой местен младеж бил застрелван или пребиван до смърт, Арно не наказвал извършителите. Лесно било да прескочи от простото затваряне на очите до това активно да насърчава убийствата. Очевидно се превърнало — колебливо продължи Бовоар, видимо затруднен да говори за нещо толкова срамно — в нещо като спорт. Възрастна жена от племето кри помоли Гамаш да й помогне да открие сина си, който беше в неизвестност. Именно тогава той разбра какво става.