Красива мистерия [bg]

— Главният инспектор така и не успя да го докаже.

— Но се е опитал?

— Искаше да изкара навън всичко гнило — каза Бовоар.

— И направи ли го?

— Надявам се.

И двамата мъже се замислиха за онзи момент на пристана. Протегнатата ръка на Гамаш, за да помогне на Франкьор да слезе от хидроплана. И погледът на Франкьор. Като проблясък.

Там нямаше просто враждебност. Имаше омраза.

— Защо е дошъл главният комисар? — попита брат Бернар.

— Не знам. — Бовоар се постара да звучи небрежно. Вярно беше. Наистина не знаеше. Но отново усети как тревогата се преобръща в стомаха му и остъргва всичките му вътрешности.

Брат Бернар се намръщи.

— Сигурно не им е лесно да работят заедно. Често ли им се налага?

— Не.

Нямаше желание да навлиза в подробности. Със сигурност не възнамеряваше да разказва на този монах за последния път, когато Гамаш и Франкьор бяха принудени да работят заедно. Полицейската акция във фабриката. Преди почти година. И катастрофалните последствия.

Той отново видя как главният инспектор стисна с две ръце плота на бюрото си и се наведе към Франкьор толкова заплашително, че комисарят пребледня и отстъпи назад. Бовоар можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, в които бе чувал Гамаш да крещи. Но онзи ден бе крещял. Право в лицето на Франкьор.

Свирепостта му уплаши дори Бовоар.

А комисарят му беше отвърнал с крясъци.

Гамаш взе надмощие. Но само защото отстъпи. И се извини. И се молеше на Франкьор да постъпи разумно. Гамаш се бе молил. Това бе цената, която плати, за да накара Франкьор да предприеме действия.

Бовоар никога не бе виждал началника си да се моли. Но тогава го бе направил.

Оттогава Гамаш и Франкьор не си говореха. Може да бяха разменили по някоя дума на държавното погребение на полицаите, убити при онази полицейска акция във фабриката, макар че Бовоар се съмняваше в това. Или на церемонията, когато Франкьор бе закачил медал за храброст на гърдите на Гамаш. Против волята на Гамаш.

Но Франкьор бе настоял. С ясното съзнание, че в очите на останалия свят той награждаваше главния инспектор. Но помежду си двамата мъже знаеха истината.

Бовоар седеше в публиката по време на церемонията. И видя с очите си лицето на началника, когато медалът бе закачен на гърдите му. Все едно му бяха пронизали сърцето.

Правилен акт. С грешни подбуди.

Бовоар знаеше, че началникът му заслужаваше този медал, но Франкьор го бе направил с цел да го унижи. Публично да награди Гамаш за действие, в резултат на което бяха убити и ранени толкова много агенти на Sûretè. Франкьор му даваше този медал не като награда за живота на всички, които Гамаш бе спасил в онзи ужасен ден, а като обвинение. Едно вечно напомняне. За всички изгубени.