![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Оглавявал ги известният гангстер от марокански произход Абдул бен Кадер, роден през 1950, сега почти на 60 години. Живял в Швеция над 20 години и редовно присъствал в повечето криминални събития. Във всичко от незаконни игрални зали и алкохол, бордеи, организирани обири и търговия с крадени стоки до застрахователни измами и тежки грабежи.
Неизменно заподозрян, задържан, на три пъти арестуван. Така и не бил осъждан, така и не му се наложило да прекара нито ден в шведски затвор или подобна институция.
— Броени месеци след обира в Акала говедото се пенсионира и се прибра в Мароко — обясни Тойвонен с крива усмивка. — Говори се, че сега притежавал няколко кръчми там и поне два-три хотела.
— Как се вписват тук братята Ибрахим и братовчед им? — попита Холт.
И тримата участвали в грабежа. Такова бе твърдото убеждение на Тойвонен и всички негови колеги. Фаршад, който бил на 28 години по време на извършването на обира, бил и ръководител на самата операция. Неговият братовчед, три години по-млад, карал мотокара, а малкият му брат Афсан, едва на 23, грабил пари като невидял, макар да бил навлечен с гащеризон, ръкавици и плътно покриваща скиорска шапка.
— Бен Кадер май може да се нарече един вид ментор на Фаршад. Той бил негов любимец, макар да не произхожда от Северна Африка, а от Иран. Впрочем и двамата са мюсюлмани и пълни въздържатели — съобщи Тойвонен, кой знае защо. — Фаршад е пристигнал тук като бежанец заедно със семейството си, тогава е бил тригодишен. По-малкият му брат е роден в Швеция. Бен Кадер няма свои деца и тъй като младият Фаршад е бил замесен от правилното тесто, явно му се е понравил. Все още поддържат контакт и само преди седмици получихме сведения от нашите френски колеги в Интерпол, че са се срещнали на Ривиерата през март тази година, съвсем скоро.
— Даниелсон — напомни Холт.
— Бен Кадер го е използвал за счетоводител, отчетник и икономически консултант за легалните си дейности. Бил е собственик например на магазин за хранителни стоки в Солентуна, магазин за тютюн и пералня с шивашка работилница тук, в Солна. На настоящия етап сме сигурни, че Даниелсон далеч не се е занимавал само с това, но тъй като не бе възможно да докажем нещо повече, той е бил разпитван само информативно. Когато Бен Кадер се връща в Мароко, Фаршад поема и хранителните стоки, и Даниелсон. Магазинът в Солентуна все още е негов. Има роднини, които работят там, но именно Фаршад фигурира като собственик. Затова пък Даниелсон е изчезнал от всички документи.
— Акофели — вметна Холт. — Той как се вписва в картинката? Едва ли е замесен в обира в Акала, понеже по онова време е бил едва на шестнайсет.
— Честно казано, нямам никаква представа — поклати глава Тойвонен. — Не ми се вярва да се е хванал с Даниелсон, нито с братята Ибрахим. Вероятно се е оказал не когато трябва не където трябва и се е изпързалял генерално. Струва ми се, че можем да загърбим идеята той да е убил Даниелсон.
— Ами братята Ибрахим и Хасан Талиб? Възможно ли е те да са убили Даниелсон и Акофели?
— Понятие си нямам — въздъхна Тойвонен.
— Може да стане ясно — усмихна се Холт. — Бекстрьом обеща скоро да приключим. Нуждаел се само от още една седмица.
— Чакам с нетърпение — отвърна Тойвонен.
След това се прибра в къщата си в Спонга. Приготви храна на двамата си синове тийнейджъри, понеже жена му бе заминала за Норланд да навести болния си баща. След яденето момчетата му офейкаха, за да се срещнат с приятелите си. Тойвонен си наля голяма бира и малко уиски и сложи начало на уикенда пред телевизора. Когато по-малкият му син се прибра към единайсет, неговият татко лежеше на дивана, полузадрямал пред спортния канал.
— Няма ли да си лягаш, баща ми? — попита синът. — Изглеждаш леко скапан.
51
Господата Бекстрьом и ГеГура се срещнаха в избата на Операта малко след осем вечерта, изключително раболепен оберкелнер ги отведе до дискретно усамотената им маса на верандата отвън. Прие поръчките им, поклони се за пореден път и побърза да се оттегли. Както повелява обичаят, ГеГура бе поел разноските.
— Драго ми е да видя комисаря — ГеГура вдигна голямото си сухо мартини, като смукна деликатно маслинка от чинийка в съседство.
— И на мен ми е приятно да те видя — отвърна Бекстрьом и вдигна своята голяма леденостудена водка.