Парижката книжарница

От терасата на кухнята, която покривам, се виждат корабни мачти и пъстрите фасади на къщите около пристанището. Да не забравя безбройните бели яхти и кулата на фара в края на кея. На 14 юли пожарникарите изстреляха оттам фойерверки. Най-отзад ще видиш сини планини, а зад тях са Тулон и Херес. По скалистите хълмове са разпръснати стотици бели къщички. Ако се надигнеш на пръсти, ще видиш четириъгълната наблюдателна кула от стария Сен Назар. Около нея е изграден хотел „Дьо ла Тур“ — гладка буца, където немалко немски писатели са живели в изгнание през годините на войната.

Томас и Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер, Бертолд Брехт, Бонди[48], Толер[49], Стефан Цвайг, Арнолд Цвайг[50], мадам Зегерс[51], мадам Масари[52].

Прекрасно име за жена, нали?

(Прощавай, Катрин, не исках да изнасям лекция! Хартията е търпелива. Авторът никога.)

Към края на юли вече играех петанк на старото пристанище край кея Уилсън, без да се чувствам като жалък начинаещ. Един ден зад ъгъла се появи дребен, закръглен неаполитанец с панама на главата. Мустачките му помръдваха като на доволна котка, а на ръката му висеше жена с красиво лице и нежно сърце. Кунео и Сами! Останаха при мен една седмица. Корабът прекара дните под надзора на град Кюизери, на много добро място. „Лулу“, книжният кораб, сред свои.

Защо, как така, откъде? Сърдечни поздрави.

— Защо никога не си включваш мобилния телефон, книжно магаре! — наруга ме Сами. Въпреки това научили къде съм. Чрез Макс и чрез мадам Розалет, естествено. Достолепната дама е класическият таен агент. Очевидно е проучила много внимателно печатите на писмата, които ти изпращам, и им е издала, че от седмици съм заседнал в Санари. Какво би правил светът на приятелите и влюбените без портиерките на Париж? Кой знае, може би всички наши задачи са записани в голямата книга на живота. Едни обичат много силно, други следят какво правят влюбените.

Аз, естествено, знам защо не си включвам телефона.

Защото твърде дълго живях в свят от хартия. Едва сега започвам да опознавам другия свят.

Кунео ми помогна да покрия терасата. Вечер се опитваше да ме накара да приема готвенето като правене на любов. Изнесе ми много убедителни лекции. Започна на пазара — с домати, зелен фасул, пъпеши, плодове, чесън, три сорта репички, малини, картофи и кромид лук в щайги. После ме заведе в магазинчето за сладолед зад детската площадка, за да опитам солен карамел. Фино усещане за сол, примесено със загоряла сладост от сметана и захар. Никога не бях ял толкова съвършен сладолед. Оттогава се отбивам там всеки ден, понякога и по два пъти.