Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Когато престана да вижда морето, зави надясно и се отклони от националния маршрут. След кратък път между пинии, кипариси, борове и къщи, хотели и вили отново видя водата да проблясва под ярката светлина на луната. Навлезе в красиво селище от многоцветни вили. Уличките между тях бяха пусти. Не знаеше къде се намира, но осъзна, че с радост би се събудил тук утре сутринта, за да поплува в морето. Беше време да си потърси място за нощувка. Или да се настани някъде на плажа, да запали огън и да спи под звездите.
Тъкмо когато се спускаше по булевард „Фредерик Мистрал“, реното започна да вие жално. Само след минута се чу съскане, последвано от силно изпукване. Моторът се закашля и спря. Пердю едва успя да завие към тротоара.
Там колата въздъхна за последен път. Жан завъртя ключа, но не чу нито звук. Колата очевидно искаше да остане тук.
Пердю слезе и се огледа.
Точно под него се простираше малък залив с хубав плаж. Отзад се редяха вили и ниски блокчета с апартаменти за туристи. На около половин километър от него беше центърът на селището, осветен в оранжево. Пердю взе чантата си от колата и тръгна към центъра.
Наоколо цареше тишина. Тук явно не правеха дискотеки на открито. Колите минаваха извън селището. Дори морето не вдигаше излишен шум.
След десетина минути път покрай стари вили с цветни градини отпред Пердю изведнъж се изправи пред четириъгълна наблюдателна кула. Преди повече от сто години някой бе измислил да построи около кулата хотел. Сега вече му стана ясно къде е попаднал.
Точно тук ли трябваше да се озове? Всъщност беше логично. Изпълнен с почит, излезе на кея. Затвори очи и вдъхна дълбоко морския въздух. Сол. Простор. Свежест.
Отвори очи. Старото рибарско пристанище. Дузини многоцветни корабчета се полюляваха върху коприненосинята вода. Зад тях се редяха горди бели яхти. Нито една къща не беше на повече от четири етажа. Фасадите им бяха боядисани в пастелни тонове.
Старо моряшко селище, денем сияещо под ярката слънчева светлина, нощем спокойно спящо под звездното небе. Вечер палеха старомодни розови фенери. Ето го и пазара с жълти и червени платнища над сергиите. Ето ги и старите чинари. Сред тях хора, успокоени от слънцето и морето, се взираха замечтано в нещо свое. Безброй нови заведения, безброй маси и столове.
Мястото, приютило и утешило много бегълци.
Санари сюр Мер.
37.
До: Катрин (фамилното име е на известния Льо П., нали знаете кой), улица „Монтаняр“ № 27, 75011 Париж
Санари сюр Мер, през август
Далечна Катрин,
Досега съм преброил двайсет и седем цвята на морето. Днес е смесица от синьо и зелено. Жените в бутиците го наричат петролено. Те си знаят своето, но според мен е „мокър тюркоаз“.
Морето, Катрин, може да вика. Може да драска, да те цапва с лапичките си като котка. Може да те ласкае, да те милва. То е най-гладкото огледало, докато сърфистите не се втурнат в големите, шумни вълни. Всеки ден е различно. Зададе ли се буря, чайките пищят като малки деца, а изгрее ли слънце, възвестяват идващото великолепие: „Красиво! Красиво! Красиво!“. Човек може да умре сред красотата на Санари и да не усети.
Моите ергенски дни сред красивото синьо — в моята синя стая в пансиона „Бьо Сежур“, чийто собственик се казва Андре — приключиха скоро след 14 юли. Вече не се налага да тъпча дрехите си в торба и да ходя при мадам Полин или в пералнята зад търговския център на Сикс Форс ле Плаж. Вече си имам перална машина. В книжарницата беше ден за плащане. Мадам Миньон Монфрер (ММ), собственицата, първата местна книжарка, е доволна от мен. Каза, че изобщо не ѝ преча. Виж ти! Първата шефка в живота ми даде нареждане да се занимавам с детските книги, с речниците и с класиците. Помоли ме също да проверя много внимателно отдела с немските писатели емигранти. Изпълнявам желанията ѝ дословно и трябва да ти кажа, че се чувствам добре. Даже ми е приятно, че не аз нося цялата отговорност.
Наех си и къща. За пералната машина и за мен.
Намира се на хълма над пристанището, точно зад параклиса Нотър Дам дьо Пити. От прозореца си виждам малкия залив Портисол, където туристите лежат един до друг като сардели. Някои стари жилища в Париж със сигурност са по-големи от моята къща, но не са толкова красиви.
Цветът ѝ е нещо между оранжевочервено и жълто като китайско къри. От прозореца на едната спалня виждам палма, пиния, поляна с цветя и задната страна на малкия параклис. Зад огромен хибискус се простира морето. Гоген сигурно щеше да се влюби в комбинацията от цветове. Яркорозово и петролено, нежнорозово и мокър тюркоаз. Вече съм съвсем сигурен, че едва тук се уча да виждам.