Градината на Рама [bg]

В движещата се сфера отново цареше мрак. Орелът мълчеше. Никол беше оживена. Умът й продължаваше да препуска, като все още усилено формулираше въпроси към чуждоземното същество, с което се беше срещала за толкова кратко. Имате ли семейства — мислеше тя. Ако имате, как живеят съвместно същества, които не си приличат? Можете ли да се свързвате с обитателите на дъната, които са ваши деца?

После въпроси от друго естество нахлуха в съзнанието на Никол и тя неочаквано се почувства разочарована от себе си. Бях твърде задълбочена в клиничното, в научното. Трябваше да го попитам за Бога, за живота след смъртта, дори за морала.

— На практика щеше да е невъзможно да проведете това, което вие наричате философски разговор — отвърна Орелът няколко минути след като Никол изрази неудовлетвореността си от темите, които бяха обсъждани. — Нямате никакви допирни точки за подобен вид разговор. Докато всеки от вас знае само по няколко основни факти за другия, не се препоръчват дискусии за ценности или други значими въпроси.

Въпреки това — размишляваше Никол, — можех да опитам. Кой знае? Този чуждоземец с подковообразен вид може би знаеше някои отговори…

Размишленията на Никол бяха рязко прекъснати от звука на човешки гласове. Когато погледна въпросително към Орела, сферата се завъртя на триста й шестдесет градуса и Никол видя, че се реят само на няколко метра от тяхното жилище.

В спалнята, която споделяха Майкъл и Симон, светна лампа.

— Бенджи ли е? — Никол чу как дъщеря й шепне на своя съпруг.

— Май да — отвърна Майкъл.

Никол наблюдаваше мълчаливо как Симон стана от леглото, загърна се с робата си и излезе в коридора. Когато светна лампите във всекидневната, Симон видя по-малкия си брат свит на кълбо върху дивана.

— Какво правиш тук, Бенджи? — запита мило Симон. — Трябваше да си в леглото; вече е много, много късно. — Тя погали челцето на напрегнатото момче.

— Не можах да заспя — отвърна с усилие Бенджи. — Трево-жа се на ма-ма.

— Скоро ще си дойде — изрече успокояващо Симон. — Скоро ще си бъде у дома.

Никол усети в гърлото си буца и няколко сълзи покапаха от очите й. Обърна се и изгледа Орела, после погледът й отново се върна към осветения апартамент, а накрая се зарея към светулките корабчета и пространството над тях. Пое си дълбоко дъх.

— Добре — изрече бавно Никол, — готова съм да направя видеозаписа.