Рейн-сан: Сеч [bg]

Знаех, че е тъпо да отделям толкова голямо внимание на удоволствието, след като още не съм се погрижил за работата. Но знаех и че ако следващата вечер не довърша Виктор в музея, няма да съм мъртъв само аз. А може би и Мария. Да си представям какво ще е да съм с нея в тази хотелска стая, ми помагаше да не мисля за всичко останало.

Спах зле. На сутринта взех душ, закусих и се обадих в телефонната служба. Имах съобщение от Миямото. Веднага му позвъних.

— Аз съм.

Последва мълчание и мигновено разбрах, че съм бил прав за шефа му. Усещах го — нямаше нужда от пароли.

— Имам информация за теб — след малко каза той. — Ще е полезно да се срещнем.

Репликата му ми се стори малко скована. Надявах се да не го е забелязал и Йокояма, ако е там, както предполагах.

— Разбира се. Кога ще ти е удобно?

— Ами ако искаш, да се видим навън като предишния път, по–добре да е скоро, преди пак да завали. Например довечера.

Това беше. И наистина имаше прогноза за дъжд, така че думите му нямаше да прозвучат странно. И все пак се зачудих колко е чувствителен радарът на шефа му. Нямаше как да разбера. Просто трябваше да отчета тази възможност в тактиката си.

Мамка му, вечерта имах работа с Виктор. За малко да откажа.

И после ме осени. Знаех, че руснакът иска да ме очисти в музея. Тогава защо Йокояма искаше да ме очисти другаде?

Защото действията им не са координирани. Тацу е прав. Шефът на Миямото се отчита пред Уилсън. Както и Виктор. Обаче между двамата няма пряка връзка. И сега преследват различни цели.

— Имаш право — без повече да се колебая, отвърнах аз. — Добре, довечера мога, но трябва да е късно. Можеш ли след полунощ? Да речем, в два? Става ли?

— Да, става. Къде ще ти е удобно?

Вече бях решил.

— Знаеш ли храма Дзенкоджи в Омотесандо?

— Да, разбира се.

— Ще се видим там. И внимавай да не те проследят.

— Разбира се.

Затворих и доволно кимнах. Може би беше малко странно да избера мястото, където с Мария за пръв път бяхме стигнали до интимност — където хората на Уилсън сигурно щяха да ме убият, ако нямаха причини да не я замесват. Но след като в последно време два пъти бях ходил там, познавах района добре. И знаех как да използвам това. А най–важното — в два през нощта храмът щеше да е абсолютно пуст. Нямаше да има цивилни, сред които противникът да се скрие, а това означаваше, че всеки, който ми се стори подозрителен по какъвто и да е начин, трябва да бъде ликвидиран. Нещо като токийска зона за свободен обстрел.