Сянката на чинара [bg]

18

Руфъс Бъкли паркира възстаричкия си кадилак от другата страна на площада, колкото се може по-далече от кантората на Джейк. Поседя в колата и си спомни колко мрази град Клантън, съда, гласоподавателите и най-вече собственото си пребиваване тук. По едно време, преди немного години, избирателите го обожаваха и той ги смяташе за част от основата си, от платформата, откъдето щеше да започне борбата си за губернатор, а после, кой знае… Беше работил като техен прокурор, млад и строг обвинител с по един пистолет на всеки хълбок, с примка в ръка и без капчица страх от лошите. Намери ги, арестувай ги и после гледай как Руфъс ги окачва на бесилото. Кампанията му стъпваше на неговите деветдесет процента успешни дела като прокурор и гражданите го обичаха. Бяха гласували за него три пъти с огромно мнозинство, но последния път, миналата година, с още пресния спомен за горчивата присъда по делото „Хейли“, добрите хора от окръг Форд го отхвърлиха. Освен това претърпя тежки загуби в Тайлър, Милбърн и Ван Бурен, тоест в почти целия Двайсет и втори район, въпреки че съгражданите му от окръг Полк докуцукаха до избирателните урни и му осигуриха жалка разлика с шейсет гласа.

С кариерата му като държавен служител беше свършено, макар че на четирийсет и четири годишна възраст той понякога успяваше да се убеди, че има бъдеще, че все още е нужен. Но не беше сигурен на кого и за какво. Жена му заплаши, че ще го напусне, ако той отново някога се кандидатира за каквото и да било. След като десет месеца се мота в някакъв малък тих кабинет и зяпа рехавото движение по главната улица, Руфъс беше отегчен, смазан и потиснат. Направо откачаше. Телефонното обаждане на Букър Систрънк беше същинско чудо и Руфъс тутакси сграбчи шанса да се хвърли в някой спор. Фактът, че противникът е Джейк, го зарадва допълнително.

Той отвори вратата и излезе с надеждата никой да не го познае. Здравата се беше провалил.

Съдът на окръг Форд отваряше в осем часа, а пет минути по-късно Руфъс влезе през главния вход, както беше правил многократно в предишния си живот. Тогава, когато беше уважаван и дори всяваше страх. Сега просто не му обръщаха внимание, с изключение на позакъснелия поглед на портиера, който едва не възкликна: „Струвате ми се познат!“. Руфъс забързано се качи по стълбите и с удоволствие установи, че голямата съдебна зала е отключена и без охрана. Изслушването беше определено за девет часа и Руфъс беше пристигнал пръв. Направи го умишлено, защото с господин Систрънк имаха план.