Червената лястовица [bg]

Московското лято дойде, тя усещаше топлината на слънцето по лицето си. Доминика бе започнала да работи по „специалния проект“ в Американския отдел под ръководството на генерал Корчной. Скоро след трансфера ѝ генералът я дръпна настрани и ѝ каза че те двамата — генералът и Доминика — ще предприемат оперативно пътуване. Каза още, че са поканени в кабинета на първия заместник-директор, за да го обсъдят.

Доминика знаеше, че мами генерала, използвайки операцията като прикритие да пътува в чужбина, за да може да възстанови контактите си с американците. Тя го харесваше и уважаваше — той беше изключителен професионалист и много ѝ помагаше, и си мислеше, че сега се възползва от един свестен човек, точно както от нея се бяха възползвали други. Мръсотията на помийната яма бе започнала да прилепва и по нейния задник. Но нямаше какво да се направи, казваше си понякога. Щеше да се наложи да предаде доверието му.

Отново горе при чичо Ваня? Тя щеше да го гледа в лицето и да се наслаждава. Тайната ѝ не бе разкрита от палачите в Лефортово. Доминика Егорова беше вражеско проникване на ЦРУ в СВР и никой от тях не го знаеше. Тя бе манипулирала чичо Ваня да я върне в разработката срещу Нейт. Сега щеше да докладва за бърз успех, да урежда повече контакти, повече задгранични пътувания. Таен агент, реактивиран.

Каква беше тази треска в тялото ѝ? Американците я разбираха. Те веднага бяха разпознали жаждата ѝ да има своя тайна заради силата, която тя ѝ даваше. Пурпурният облак на Нейт и пурпурният облак на Браток, и лазурното хало на Форсайт, всичките — наситени, безценни, те я познаваха по-добре от нейните сънародници.

Тя не знаеше точно какви са чувствата ѝ към Нейт. Мислите за него, докато беше в затвора, ѝ помогнаха да оцелее в килерите в краищата на затворническите коридори. Тя се опитваше да не мисли за тяхната единствена нощ и се чудеше дали той си мисли за нея. Нейт се бе отнасял с нея предимно като с източник, като със стока. Дали изобщо някога я беше възприемал като жена? Дали го беше грижа за нея, за Доминика?

Трябваше да ги види — всичките, но най-вече Нейт. Изпращане на съобщение до тях от Москва би било ужасен риск. Отдел К почти със сигурност ще я наблюдава периодично, ще я проверява. Винаги правят така с реабилитираните. Но с оглед на скорошното задгранично пътуване тя би могла да изчака.

Стана време да се качват горе. Издигаха се в мълчание с асансьора. Тя харесваше белокосия шпионин до себе си, тясното пространство се изпълваше с неговия наситено пурпурен дух, успокояващ, стабилен. Знаеше, че отдолу, под бащинската усмивка, се крие оперативен талант, остър интелект, непоколебим патриотизъм. Как е могъл такъв свестен мислещ човек да издържи толкова дълго в службата? Откъде черпеше тази сила? Доминика не хранеше илюзии, че този стар професионалист няма да забележи дори и най-малката погрешна стъпка от нейна страна. Трябваше да бъде особено внимателна с него.

Тръгнаха заедно по постлания с килим коридор, който Доминика до болка познаваше, покрай галерията, обградена с ретушираните портрети на бившите директори. Сивите кардинали се взираха в нея, докато ги подминаваше. Този път се измъкна. Но ние ще те наблюдаваме, казваха ѝ те, а очите им неотклонно я следваха.

Корчной се взря внимателно в лицето ѝ, когато пристигнаха в директорския кабинет, и отвори вратата. Той вече беше наясно с емоциите ѝ и усети, че е настръхнала. Как да обуздаеш това? — мислеше си той. Те влязоха в кабинета, където Ваня вече ги очакваше, безцеремонен, нагъл, плуващ в канареножълто, неговия грозен амбициозен цвят, на фона на прозореца. Сърдечно потупване по рамото на Корчной, медено „добре дошла“ на племенницата си. Доминика знаеше, че колкото повече мед излее, с толкова повече оцет ще напълни устата ѝ.

Сега по въпроса за работата. Мишената все още е американецът, офицерът от ЦРУ на име Наш, който знаеше името на предателя. Доминика трябва да успее, защото моментът е от решаващо значение. Генералът и Доминика сигурно биха се изненадали, ако разберяха, че мълчаливите им мисли по време на това отвратително неискрено представление бяха напълно идентични. Хвастун. Самохвалко, фукльо, ментърджия.

Генерал Корчной заговори тихо, сериозно. Този проект ще изисква ефрейтор Егорова да прави периодични задгранични пътувания. Има ли някакъв проблем с това с оглед нейното скорошно — и крайно печално — разследване? Чичо Ваня разпери ръце в благословия. Не, разбира се, не. Всичко ще бъде оставено в твоите умели ръце. Да стигне до американеца, да се поднови контактът, това е целта. Погрижи се да бъде направено изрядно. Ваня ѝ намигна.