Врагове по неволя [bg]

34

В седем сутринта седях в офиса на Мърсър, а Каръл набираше номера на полицейския участък в Итеуон. Телефонът беше свързан с високоговорител, така че Мърсър аз и още няколко агенти можехме да слушаме разговора. Каръл се представи като Мун Сон Джонсън и поиска да говори направо с главен инспектор Чой.

Той вдигна слушалката и тя забръщолеви в стила на лекомислена корейско-американска домакиня: каза му, че била омъжена за много важен полковник от армията, командирован тук, че се запознали с Майкъл Бейлс и съпругата му, сестрата на Чой, чрез общи познати и че Бейлс веднъж й казал, ако има някакъв проблем в Итеуон, да не се притеснява да позвъни на шурея му.

Е, тя имала проблем, оплака се Ким. Голям проблем. Предишния ден пазарувала в Итеуон, когато някакъв негодник прерязал дръжките на чантичката й и избягал с нея. През следващите пет минути Чой й зададе стандартните кога, къде и как, които, ако се съди по тона му, четеше от стандартния полицейски формуляр.

След това Каръл се разплака. Известно време хленчи за това колко важни неща имало в чантичката й — като се почне от военната й лична карта до паспорта, и изобщо как животът й щял бъде съсипан, ако не си ги върне. Чой не спираше да я уверява, че ще направи всичко възможно. Настояваше, че държи под здрав контрол участъка си. Всичко било въпрос на разузнаване, каза й той, а той имал много добро. Щял да предупреди местните търговци и така да разбере, ако крадецът се опита да използва кредитните й карти или документите й за самоличност.

Каръл го попита дали не е възможно кражбата да е била дело на американец, защото, в крайна сметка, ако се изключи чудесният й съпруг, американците са нецивилизовани негодници, които не зачитат законите. Чой прие, че американците определено са покварен и крайно неприятен народ, но изрази съмнение, че биха извършили подобно престъпление извън базата си, защото наказанието за това би било много по-тежко, отколкото вътре. Каръл попита дали трябва да се обади във военния магазин и в комисариата и да ги предупреди. Да, окуражи я той, обадете се и ги предупредете. Тя го попита дали престъпникът би могъл да избегне мрежата му. Не, увери я той. Може би щяло да отнеме време, но ако крадецът използва нещо от чантичката й, тогава многобройните източници на Чой ще му кажат веднага.

Каръл му благодари и го попита дали може да провери как вървят нещата, като се обади на Бейлс. Да разбира се, учтиво отвърна Чой, проверете при Майкъл.

Започвах да харесвам Каръл Ким. За седем минути разговор тя успя да изтръгне от устата на Чой всички думи, които ни трябваха. Единият от агентите, който слушаше подпрян на стената, веднага извади касетката и се втурна нанякъде с нея.

След това бе въведен кореец в цивилно облекло. Той, изглежда, познаваше всички в стаята освен мен, затова Мърсър ни представи. Името му беше както на всеки трети кореец — Ким Едикойси-някойси. Той беше колегата на Мърсър със същия ранг от КЦРУ корейската версия на нашата агенция. Между двете обаче има доста голяма разлика, тъй като КЦРУ не е ограничено по отношение на вътрешните операции, нито пък го спъват милиони закони за човешките права. Така например, ако КЦРУ иска да ви отвлече и да ви разбие капачките на коленете, за да изтръгне необходимите отговори, то може да го стори преспокойно.