Врагове по неволя [bg]

33

В два часа след полунощ някой пак почука на вратата на стаята ми. Изтърколих се от леглото, докуцуках до шпионката и погледнах, за да се уверя, че от другата страна не чака да ме връхлети нов враг. Сякаш още една подутина щеше да има някакво особено значение в този момент. Понякога съм много глупав.

Пред вратата стояха Каръл Ким и някаква тъмна фигура, която не можах да разпозная. Отворих. Фигурата принадлежеше на Бъз Мърсър — изглеждаше много уморен и объркан.

Бях облечен само с униформените зелени армейски гащета, затова стеснително грабнах един пухкав бял халат от шкафа и поведох гостите си към двата стола до прозореца. Аз се отпуснах на леглото.

— Получихте ли нещо? — попитах.

Беше доста глупав въпрос, защото в този час очевидно не бяха дошли само на гости. Каръл отвори една пътна чанта и извади пачка цветни снимки, може би трийсетина на брой.

— Прегледай ги — каза и ми ги подаде. — Сред тях ли е човекът, за когото говориш?

Първите няколко не бяха тези, които ми трябваха. Хората на тях наистина бяха изправени, но причината за това беше, че бяха замръзнали от страх, объркване или шок. Личеше си по лицата им, по стойките, по излъчването. Петата обаче беше на човека, когото търсех. Техничарите от ЦРУ навярно бяха разбрали това от самата му поза, защото и следващите шест снимки бяха негови.

Уверих се чак когато стигнах до петата фотография, която магьосниците бяха успели някак си да увеличат, или да извлекат достатъчно пиксели, за да стане лицето му ясно различимо. Едва успях да сдържа радостното чувство, което ме обзе. Ето го, с ръце на кръста, и макар изражението му да си оставаше малко неясно, от наклона на главата и повдигнатата брадичка можеше да се отсъди, че наблюдава тълпата — сякаш горд стопанин гледа нивата с току-що узряло жито. Само че инспектор Чой се възхищаваше на една касапница.

Извадих снимката от тестето и я подадох на Ким и Мърсър да я разгледат.

— Това е той.

— Кой? — попита Мърсър, като правилно отгатна по изражението ми, че познавах негодника.

— Главен инспектор Чой от полицейския участък в Итеуон. Той водеше разследването за убийството на Ли. Пристигнал е пръв на местопрестъплението и заедно с военния следовател Майкъл Бейлс се е заел да реши случая.

Мърсър и Ким се наведоха над снимката. Не можех да се сдържа и да не добавя:

— Освен това беше един от негодниците, които ме смляха от бой.

— И какво точно доказва тази фотография? — попита Каръл. — Вярно, малко е странно, че стои там, но какво от това?

Добър въпрос. Самият факт, че Чой присъства там и наблюдава клането, сам по себе си нищо не означаваше. Може би просто беше хладнокръвен негодник, за когото гледката е била забавна. Нищо особено и във факта, че стрелецът, когото преследвах, беше погледнал към Чой, преди да хвърли оръжието. Можеше да е погледнал към още двайсет души. Може би просто си е раздвижвал врата.

— Е, сега идва интересното — обясних. — Когато ме арестуваха и… хм, ме разпитваха за първи път, Чой твърдеше, че имало само един стрелец — онзи, който беше успял да избяга. Твърдеше, че полицаят, когото бях подгонил, не е участвал в стрелбата.

Без да откъсва очи от снимката на Чой, Мърсър рече:

— Трябва да е знаел за твоя стрелец. По дяволите, та той е само на трийсетина метра от него. Навярно е чувал дори дрънченето на празните гилзи по бетона, да не говорим за изстрелите.

— Точно така — съгласих се. — Защо тогава се опитваше да ми спретне дело за убийството на човек, за когото е бил сигурен, че е участвал в стрелбата? По дяволите, убитото ченге е от неговия участък. Познавал го е.

— Защото се е опитвал да прикрие нещо — предположи Мърсър, който имаше доста пъргав ум. — Защото е свързан със стрелците и не е искал тази връзка да бъде разкрита.

— Добре. Да разширим сценария. Чой е главният инспектор на участъка в Итеуон. Ли е убит на територията на този участък и Чой е един от двамата водещи разследването. Той и зет му Бейлс подреждат всички улики, за да изглежда така, че Уайтхол е убиецът. Спомняте ли си Кийт Мерит — онзи, който сега е в кома? Е, опитът за убийството му е направен на територията на същия този участък. Чой и момчетата му са разследвали случая и твърдят, че не могли да открият свидетели. А Мерит все пак е бил хвърлен върху платното на много оживено кръстовище. Сто на сто е имало свидетели. И накрая, един от стрелците е бил ченге от същия участък. Бих се обзаложил, че и другият също.

Ако се съдеше по изражението й, дори Каръл започваше да схваща.

— А знаете ли кое е другото много странно нещо? — попитах.

— Кое? — каза Мърсър.

— Ченгето, което преследвах. Когато си помисли, че съм го заклещил в ъгъла, напъха дулото на пистолета в устата и си отнесе половината от черепа. Доста крайно поведение, не мислите ли? Що за човек би сторил подобно нещо?