Врагове по неволя [bg]

32

Дойде време двамата с Катрин отново да посетим нашия клиент. До процеса оставаха само трийсет часа и трябваше вече да сме стигнали до окончателното решение за тактиката си. Качихме се в колата и аз настоях да се отбием в „Макдоналдс“ и магазина „VI разряд“. За несведущите това е военният еквивалент на обикновените магазини за алкохол, само че цените там са много по-ниски, защото пиячката е освободена от данъци. Ако алкохолиците в САЩ някога разберат колко ги товари Чичо Сам, сигурно ще избухне нова американска революция.

Изръсих се за два стека бира „Молсън“ и още една бутилка, Джони Уокър“, син етикет. Изгубих минута-две, докато се опитвах да убедя Катрин да накара нейните приятелчета от организацията на хомосексуалистите в армията да компенсират разходите ми, но тя остана непреклонна. Твърдеше, че подкупите не отговаряли на тяхната представа за допустими разходи.

Всъщност разговорът ни по време на пътуването беше приятелски, макар че от време на време секваше. Виждах че е разсеяна и нервна. Непрекъснато си играеше с кожената каишка на лявата китка и от време на време замислено се вторачваше навън, сякаш не й се искаше да бъде в тази кола, на път към нашия клиент.

Предположих, че се притеснява от предстоящото признание пред Уайтхол, че защитата му е почти безнадеждна. Това чувство винаги е отвратително. От друга страна, през повечето време от своята кариера Катрин беше съобщавала на клиентите си именно това — че нямат никакъв шанс. Не знаех какво е нейното съотношение между победи и загуби, но ако се окажеше нула на сто, изобщо нямаше да се учудя. Беше спечелила доста обжалвания, защото стратегията й се състоеше точно в това, но навярно беше свикнала да вижда как старшият съдебен заседател пристъпва от крак на крак, като избягва да я погледне в очите, после вдига глава към съдията и казва: „На бесилото.“

Тогава защо се стягаше толкова? Със сигурност не беше заради прожекторите на обществения интерес. Беше попадала под ослепителната им светлина по-често от всички адвокати, които познавах. Беше снимана за кориците на списания, бяха й правили портрети по телевизионните новинарски емисии, беше изживяла своите звездни мигове с водещи като Лари Кинг и Кейти Курик.

Дали пък не се дължеше на факта, че делото беше за убийство? В крайна сметка най-лошият изход от обичайния процес срещу военнослужещ хомосексуалист е присъда от няколко години затвор. А още по-често — позорно дисциплинарно освобождаване от военна служба, което не е нищо повече от завързан синоним на думата „уволнение“. Може би залогът я потискаше. Може би мисълта, че клиентът й ще получи смъртна присъда, я гризеше отвътре.

Както и да е, едрият главорез дотърча веднага щом го повика дежурният. Лицето му разцъфна в широка и жадна усмивка, когато ме погледна, а аз му намигнах и посочих към стаята за претърсване. Той само дето не спринтира към нея. Бръкна в куфарчето, извади скоча и двата си хамбургера, ухили се лакомо и ни отведе в килията на Уайтхол. Можех да науча дори самия Павлов на някои номера за условните рефлекси.

Човекът пак каза „един час“, въведе ни в килията и изчезна, като буквално галеше бутилката със скоч. Умирах от завист. Искаше ми се и аз да мога да погаля синия Джони Уокър, само че с език.

Томас се изправи и в продължение на един дълъг миг се взря в безрадостните ни физиономии. След това протегна ръка и аз я стиснах. Прегърна Катрин и проклет да бъда ако тя едва не рухна в прегръдката му, след което се разрида. Ясно чувах тихи, приглушени стонове. Тялото й се тресеше. Той я погали по косата и рече:

— Ей, ей, хайде сега. Не се притеснявай, чуваш ли, Катрин, недей. Не се вълнувай чак толкова. Знам, че правиш всичко, което е възможно.

Най-сетне тя се отдръпна, а аз се почесах по главата. Виждал съм доста неща през живота си, но чак пък адвокат да плаче на рамото на клиента си? Да не говорим пък за такова чудо — да видя Катрин със сълзи по бузите. Реших, че се налага незабавно да преобразя настроението в килията, затова отворих куфарчето си, хвърлих два бигмака на Уайтхол и извадих три бири.