Врагове по неволя [bg]

35

Отбих се в кабинета на съдията, за да получа списъка на потенциалните съдебни заседатели за военния трибунал. След това за малко се върнах и във фризьорския салон, за да не си помисли Катрин, че са ме отвлекли и вече съм убит и заровен в някоя горичка. Навярно точно на това се надяваше, тогава защо да не се мярна, за да я разочаровам?

Салонът беше като разбунен кошер. До началото на процеса оставаха по-малко от двайсет часа и Катрин, Али, Имелда и безценните й помощнички напрегнато довършваха последните приготовления, както се прави във всеки добре смазан юридически офис преди началото на голямото шоу.

На една маса имаше спретната купчинка напечатани молби и предложения. Спрях се и ги разлистих, след което поклатих глава. Катрин очевидно планираше да ги връчи на съдията в 15:59 часа — в последната възможна минута преди крайния срок. Няма значение, че Каръдърс я беше предупредил специално. Катрин възнамеряваше да му вдигне кръвното с лавина от молби за отсъждания в последния момент. Не можеше да устои. Създаваният осем години навик не можеше да бъде преодолян само защото някакъв си съдия я беше заплашил, че ще й откъсне главата и ще „я търкаля по пода“.

Когато надникнах в кабинета й, тя бъбреше с някого по телефона. Изглеждаше загрижена, но красива. Хвърли ми един поглед и ми показа среден пръст. При това не го направи само по навик, а с чувство.

След това отидох в стаята на Али.

— Как вървят нещата? — попитах.

Тя ме изгледа неочаквано хладно.

— Къде беше? Тук сме затънали до гуша в работа, можеше да помогнеш.

— Обикалях да уточня някои последни подробности — ухилих се.

— Какви например?

— Ами например досега висях при съдията и чаках списъка на потенциалните съдебни заседатели.

— Взе ли го?

Кимнах.

— Най-дългият списък, който някога съм виждал. В него са включени почти осемдесет офицери. Очевидно планират да изгубят доста от тях при отводите. И навярно са прави. Като се има предвид естеството на престъпленията, много от тях ще признаят, че са толкова силно отвратени, че няма да могат да направят обективна преценка.

Али отбеляза:

— Е, все ще изберем десет справедливи мъже и жени от осемдесет души.

— Проблемът е, че никога не съм виждал списък, в който да фигурират толкова много офицери от пехотата.

— И какво от това?

Али имаше доста наивна представа за армията. Нали разбирате, офицерите от войската не са просто взаимозаменяеми части на една машина.

— Виж, Али, войската има двайсет и шест различни клона — обясних. — Има юристи като мен, лекари, снабдители, хора по поддържането, по финансите и прочие. Колкото повече една служба изглежда като нормална цивилна професия, толкова по-голяма е вероятността човекът, който я заема, да мисли като цивилен. Единствената разлика между тях и цивилните им колеги е, че трябва да се обличат странно, когато ходят на работа.

— А пехотинците са по-различни, така ли?

— Много по-различни. Те са йезуитите на войската. Обичат дисциплината и обожават да я налагат. Военните адвокати обикновено се опитват да отхвърлят възможно най-много от тях като съдебни заседатели.

— Значи ще поискаме отводите на всички — отсече Али.