![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Маркус изсумтя.
— Непрекъснатата корупция е най-лошият проблем за всяко управление. Това го знаем и тук — той се замисли за момент. — Какво иска Варг от Октавиан?
— Моят господар не желае нищо от своя враг — сковано каза Ша.
Маркус се усмихна.
— Моля да извините глупавата ми формулировка. Каква би била идеалната реакция за някой като Варг от някой като Октавиан в тази ситуация?
Ша наклони глава в знак на признателност.
— Засега да го игнорираме. Да продължим, сякаш заплахата не е нещо сериозно. Още каними, паднали от ръката на демони, независимо колко са виновни или невинни, само би подхранило с дърва огъня на заклинателите на кръв.
„Хмм — помисли си Маркус. — Като не прави нищо, той помага да се подкопае влиянието на тези шамани, докато Варг търси вътрешно решение.“
Ша отново наклони глава и слезе от леглото. Огромният каним се движеше в абсолютна тишина.
— Добре е да говориш с някой проницателен и компетентен.
Маркус усети как без видима причина се усмихва на комплимента и реши да отговори любезно:
— Добре е да имаш почтен враг.
Ушите на Ша отново трепнаха развеселено. После ловецът вдигна качулката на тъмносивото си наметало и се измъкна от палатката. Маркус не изпитваше нужда да се увери, че е напуснал безопасно лагера на Първи алерански. Ша беше влязъл достатъчно лесно, което по свой начин доказваше, че Варг не е стоял зад опита за убийство на Октавиан. Ало ловците бяха успели да си доближат до Октавиан, досегашното им представяне подсказваше, че той едва ли щеше да оцелее, въпреки цялото призоваване, което бе успял да овладее през последната година. Вероятно и Маркус не би оцелял.
Той въздъхна и прокара ръка през късо подстриганата си коса. Толкова се надяваше на по-дълъг нощен сън в сравнение с това, което получаваше напоследък. Посещението на Ша напълно съсипа подобна възможност. Той измърмори нещо под нос и отново облече бронята, което беше много по-лесно да се направи с помощ, а не от сам човек. Но той успя. Докато се обличаше, времето рязко се промени. Появи се студен вятър, който духаше от север. Накара платното на палатката му да заплющи и когато Маркус излезе от нея, вятърът се усещаше така, сякаш идва направо от склона на ледник.
Той се намръщи. Съвсем несезонно за това време на годината, дори за студения север. Вятърът направо миришеше на зима. Обещаваше сняг. Но зимата все още беше твърде далеч, за да се случи такова нещо. Освен ако…
Освен ако Октавиан по някакъв начин не беше наследил изцяло таланта на Гай Секстус. Беше невъзможно. Капитанът нямаше нито време да се обучи, нито учител, който да го инструктира за онези тънкости и тайни при призоваването на фурии, които позволяваха на Гай Секстус с порядък да надвишава уменията на който и да било друг Върховен лорд.
Призоваването на фуриите със сигурност беше добро, но, врани, никой човек не можеше да превърне пролетта в кървава зима. Това просто не беше възможно.
Късчета ледена киша започнаха да удрят по лицето на Маркус. Те почукваха по бронята му като хиляди малки немощни върхове на стрели. А температурата на въздуха продължаваше да спада. В рамките на няколко мига по тревата и стоманената броня на Маркус започна да се образува слана. Това просто не можеше да се случва — но се случваше.
Октавиан никога не е бил способен студент, дори когато нещата изглеждат невъзможни.
Но, велики фурии, защо би направил такова нещо?
Когато се обърна към прохода, който щеше да го отведе до командната палатка на легиона, той срещна Октавиан и неговите стражи, които бързо крачеха към нея.
— Първо копие — кимна му капитанът. — Чудесно. Време е мъжете да стават. Потегляме след час.
— Много добре, сър — отвърна Маркус, докато отдаваше чест. — Трябва да ви кажа нещо на четири очи.
Октавиан вдигна вежди.
— Добре. Мога да отделя малко време, но след това искам да се съсредоточите върху отвеждането на Първи алерански до нашия отправен пункт.
— Да, сър — отговори Маркус. — Къде е това място, сър?
— Означих го на карта за вас. На север.
Маркус се намръщи.
— Сър? На север оттук няма нищо друго освен Защитната стена и територията на ледените.
— Да, така е — каза Октавиан. — Но направихме някои промени.
Към обяд на следващия ден целият Първи алерански, заедно със Свободния алерански легион и канимските воини стигнаха до Защитната стена, която се намираше на десет мили северно от град Антил. Снегът вече беше покрил земята с три инчов килим, а непрекъснато падащите бели парцали започнаха да се сгъстяват. Ако това се случваше в средата на зимата, това би означавало продължителен сезонен снеговалеж.