Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин не се бе загрижил за собствената си безопасност в момента. Той бе разтърсен от гибелта на двата гоблина. Бе свикнал да вижда смъртта в битка, но наказанието, което черният дракон бе отсъдил за двамата си непокорни слуги, бе ужасно.
„За теб ще е най-добре да продължиш навътре в пещерата — продължи Детуинг. — Прииждащата буря едва ли ще ти допадне“.
Опитът на левиатана да прояви загриженост въобще не смекчи гнева на Ронин, но въпреки това той се подчини. Не изпитваше желание постоянно засилващите се ветрове да го пометат от скалната площадка. За добро или за зло драконът го бе довел съвсем близо до целта му — където, сега можеше да си признае, не се бе надявал, че ще успее да стигне самичък. През цялото време дълбоко в себе си магьосникът бе вярвал, че ще загине — с надеждата, че преди това ще успее да изкупи вината си. Сега може би имаше някакъв шанс…
В този момент един чудовищен звук посрещна Ронин — звук, който той разпозна незабавно. Дракон, разбира се, при това млад и силен.
Дракони и орки… те го очакваха в недрата на планината, очакваха самотния магьосник.
Това му напомни, че все още може да умре, точно както си бе представял в началото.
Човекът бе силен. По-силен, отколкото драконът беше очаквал.
Навлякъл отново образа на лорд Престор, Детуинг се замисли за новата марионетка, която бе избрал. Да обсеби магьосника, когото Кирин Тор бяха изпратили на тази абсурдно невъзможна мисия, се бе оказало най-лесното нещо. Драконът щеше да превърне безразсъдството им в победа, но в победа за себе си. Ронин щеше да го направи вместо него, макар и не по начина, по който очакваше.
Все пак човекът бе по-непокорен, отколкото Детуинг бе смятал за възможно. Силна, воля имаше магьосникът. Добре поне, че му бе отредено да загине в хода на делата. Такава желязна воля създаваше силни магьосници — като Медив например. Само едно име сред хората бе уважавал Детуинг и това бе точно Медив. Луд като гоблините и непредсказуем като тях той бе овладял невероятни сили. Дори Детуинг не би се изправил срещу него охотно.
Но Медив бе мъртъв и абаносовият левиатан вярваше в това, въпреки последните слухове, които твърдяха обратното. Никой друг магьосник не се бе доближавал до уменията на лудия, а и за в бъдеще нямаше да има такива, ако Детуинг постигнеше целта си.
Все пак дори Ронин да не се подчиняваше сляпо като монарсите от Алианса, щеше да изпълнява получените заповеди заради знанието, че Детуинг наблюдава всяка негова крачка. От двата скучни гоблина бе излязъл добър урок. Навярно те само бяха искали да си направят безвкусна шега със своя пътник, но Детуинг нямаше време за подобни глупости. Той бе поискал от Крил да му намери двамина, които да изпълнят задачата си без никакви дивотии. Когато главатарят на гоблините приключеше със собствените си задачи, Детуинг щеше да си поговори с него за избора, който бе направил. Черният дракон изобщо не бе доволен.
— Най-добре не се проваляй, дребно жабче — изсъска той. — Иначе ще разбереш, че събратята ти от борда на въздушния кораб са имали късмет в сравнение със съдбата, която ще стоваря на главата ти…
Той заряза мислите за гоблина. На лорд Престор му престоеше важна среща с крал Теренас… относно принцеса Калиа.
Облечен в най-фините дрехи, които можеха да се намерят на тази земя, Детуинг се полюбува на образа си във високото огледало, окачено във входната зала на къщата. Ако хората имаха дори частица от достойнството и силата, които той притежаваше, драконът можеше да реши да ги пожали. Все пак образът, който виждаше пред себе си, представляваше за Детуинг съвършенство, което смъртните дори не можеха да се надяват да постигнат. Той щеше да им направи услуга, като сложеше край на жалкото им съществуване.
— Ссскоро — прошепна той обещание към самия себе си. — Ссскоро.
Каретата го отведе директно пред палата, където пазачите му отдадоха чест и незабавно го пуснаха да влезе. Още на входа един лакей посрещна Детуинг и се извини, че кралят не го приветства лично. Приел напълно образа на младия благородник, който желаеше единствено мир между всички, драконът се престори, че не изпитва раздразнение и усмихнато помоли човека да го заведе до мястото за аудиенция. Той бе очаквал кралят да не е готов да го посрещне, особено ако Теренас все още не бе обяснил на дъщеря си какво бъдеще е избрано за нея.