Ханибал - врагът на Рим

— Да, разбира се. — Тя забърза до него.

Флак направо я изпиваше с поглед.

— Бакхус може да направи и най-голямата вещица привлекателна, а боговете знаят, че снощи пих достатъчно от сока му. Но твоята прелест е още по-очевидна под слънцето — каза той. — А това е наистина рядко качество.

Несвикналата с подобни комплименти Аврелия се изчерви цялата и прошепна:

— Благодаря.

Двамата вървяха по края на двора. Смутена от мълчанието, Аврелия започна да сочи растенията и дръвчетата, заемащи голяма част от мястото. Имаше лимони, бадеми и смокини, както и лози, които се виеха по дървената решетка и образуваха изкуствен сенчест коридор.

— Жалко, че ги виждаш през това време на годината — каза тя. — През лятото тук е прекрасно. По Виналия Рустика направо е достатъчно само да се протегнеш, за да си откъснеш плод.

— Сигурен съм, че е забележително, но не съм дошъл да говорим за грозде. — Флак видя, че тя се смути още повече, и продължи: — Разкажи ми за себе си. С какво обичаш да се занимаваш?

Аврелия с тревога се запита какво ли иска да чуе.

— Харесва ми да говоря на гръцки. И съм по-добра в алгебрата и геометрията от Квинт.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Наистина ли? Чудесно. Значи си образовано момиче.

Тя отново се изчерви.

— Ами, да.

— Сигурно ще ме заместиш в счетоводството. Математиката никога не ми е била любим предмет.

Самоувереността на Аврелия донякъде се върна.

— Ами философията?

Той я изгледа над дългия си нос.

— Закърмен съм с концепциите за пиетас и официум още преди да проходя. Баща ми се погрижи служенето на Рим да означава всичко за мен и за брат ми. Трябваше и да се образоваме, разбира се. Преди да постъпим във войската той ни изпрати да учим в стоическата школа в Атина. Там обаче не ми хареса особено. През цялото време седяха и говореха в задушни помещения. Донякъде ми напомня за Сената. — Лицето на Флак се разведри. — Скоро обаче може да получа старши пост в един от легионите. Сигурен съм, че това ще ми подхожда повече.

Аврелия намери ентусиазма му за привлекателен. Напомняше ѝ за Квинт, което я накара да си помисли какво ли може да постигне той, след като тя се омъжи в подобно важно семейство.

— Брат ти вече е бил консул, нали?

— Да — гордо отвърна Флак. — Той смаза боите преди четири години.

Аврелия нямаше абсолютно никаква представа кои са боите, но нямаше намерение да го признава.

— Чух татко да споменава тази кампания — каза тя. — Била е чудесна кампания.

— Моля се на боговете и аз един ден да постигна подобни успехи — каза Флак. Погледът му за момент стана отнесен, но после се върна отново върху Аврелия. — Това не означава, че не харесвам обикновените удоволствия като гледането на състезания с колесници, язденето или ловуването.