В долината на смъртта

— Нямай грижа! На Разкъсващата мечка хрумна умна и хитра идея. Той привидно ще ни нападне и същевременно ще освободи пленниците.

— Много хубаво… стига само да не го превърне в действителност!

— Какво ти дойде на ума? Забравяш, че той изпуши с мен лулата на мира.

— Но с нас не.

— Все едно. Ти стоиш под моя закрила.

— Щом толкова непоклатимо му вярваш, нека бъде тъй. Впрочем ние бездруго вече не сме в положение нещо да попречим. Та нека ни напада! Моите оръжия аз ще държа в готовност.

— Ба! Малко ще се покрещи, после червенокожите ще се юрнат надолу по стълбата и ще обяснят на пленниците, че са свободни. Ония ще ги последват драговолно и понеже нямат оръжия, лесно ще бъдат победени чрез изненада.

— А лодката ми? — попита Хофтър, чието доверие бавно се разклащаше.

— Няма защо да се страхуваш. На теб и имуществото ти нищо няма да се случи.

— Какво ще стане със сеньорита Миранда?

— Тя естествено тръгва с нас.

— Защо?

— Мястото й все пак е при нас.

— Ти обеща, че тя ще остане при мен.

— Докато трае нашето пътуване, сиреч до Обри. Но тъй като не се налага да плаваме дотам, понеже вече срещнахме мохавите, споразумението ни се разваля.

— Но ти не можеш да се разпореждаш просто така през главата й! — извика Хофтър. Той откри Миранда до релинга. — Вие какво ще кажете всъщност по въпроса, доня Миранда?

Хофтър й бе харесал. Смяташе, след като бе толкова влюбен в нея, че ще я направи своя жена. На Уолкър тя малко държеше. Чрез една евентуална женитба се надяваше да излезе от къщата му и да се избави в един безопасен, охолен живот. Всичко това се стрелна през главата й. Тя размишляваше хладно и обективно «за» и «против» и ето защо още не се бе намесила в спора.

— Да, аз! Аз изобщо не бях попитана — отвърна на думите на Хофтър с добре изиграно възмущение — при кого желая да остана!

— Защо този въпрос? — отговори Уолкър. — Твоето място е при нас.

— Какво ще правя в Долината на смъртта? Не желая да се мяркам вече пред очите на тези хора, които трябваше да примамя в лодката. Правете с тях каквото си щете, не искам да знам повече за тая работа. А и за вас ще е по-добре да имате колкото се може по-малко свидетели.

— Трябва да вземеш предвид, че няма да останем там вечно, а скоро ще се върнем.

— В такъв случай би могъл да минеш през Грейнит стейшън и да ме вземеш.

— Ама ти знаеш ли със сигурност дали мастър Хофтър иска да те вземе със себе си?

— Естествено! — извика Хофтър. — Как може само да се съмнявате в това? Аз бих желал даже да я представя на моя баща!

— Е, няма да ви заставам на пътя, но разчитам на вашата дискретност. Никой не бива да узнае кой се е намирал на борда и какво се е случило.