Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Истинският покровител може да направи това — каза Лупин, — но ти постигна много за толкова кратко време. Ако дименторите се появят и на следващия куидичен мач, ще успееш да ги държиш на разстояние, докато слезеш на земята.
— Нали казахте, че ще е по-трудно, ако са повече на брой? — плахо попита Хари.
— Имам пълно доверие в теб — засмя се Лупин. — Ето… заслужи си едно питие. Нещо от „Трите метли“, което със сигурност не си опитвал.
И той извади от куфарчето си две бутилки.
— Бирен шейк! — възкликна Хари, без да помисли. — Да, много го обичам!
Лупин учудено вдигна вежди.
— Ааа… Рон и Хърмаяни ми донесоха веднъж от Хогсмийд — веднага излъга Хари.
— Аха — каза Лупин, но продължи да го гледа с леко подозрение. — Е, да пием сега за победата на „Грифиндор“ над „Рейвънклоу“! Макар че като учител нямам правото да взимам страна… — побърза да добави той.
Изпиха бирения шейк в мълчание, което Хари наруши с въпрос, таен доста дълго.
— Какво има под качулката на диментора?
Професор Лупин замислено остави бутилката.
— Хм… който знае, не е в състояние да ни каже. Дименторът сваля качулката си само когато трябва да използва последното си и най-страшно оръжие.
— Какво е то?
— Наричат го Целувката на диментора — отвърна Лупин с крива усмивчица. — Прилагат я когато искат да унищожат всичко у някого. Предполагам, че там някъде има нещо като уста, защото те прилепват челюсти към устата на жертвата си и… и изсмукват душата й.
Без да иска, Хари блъвна навън глътката си бирен шейк.
— Какво… Те убиват?
— О, не — каза Лупин. — Много по-лошо. Продължаваш да съществуваш без душа, разбираш ли, докато мозъкът и сърцето ти все още действат. Но преставаш да усещаш, нямаш памет, нямаш… нищо. Нямаш никакъв шанс да се възстановиш. Просто… съществуваш. Като празна черупка. Ала душата ти вече я няма… загубена е.
Лупин отпи малко от бирения шейк и добави:
— Такава съдба чака и Сириус Блек. Пишеше го тази сутрин в „Пророчески вести“. Министерството е разрешило на дименторите да направят това, щом го открият.
Хари остана потресен, като си представи, че може да изсмучат душата на някого през устата. Но щом си помисли за Блек…
— Заслужава си го — каза той изведнъж.
— Така ли мислиш? — попита Лупин. — Наистина ли мислиш, че някой може да заслужава това?
— Да — отвърна Хари почти предизвикателно. — Заради… заради някои неща…
Искаше му се да каже на Лупин за разговора, който бе чул в „Трите метли“ как Блек предал майка му и баща му. Но щеше да се издаде, че е ходил в Хогсмийд без разрешение, а знаеше, че Лупин няма да остане във възторг от това. Затова просто допи бирения си шейк, благодари на професора и напусна кабинета по история на магията.
На Хари му се щеше да не беше питал какво има под качулката на диментора, защото отговорът бе толкова ужасен, че той бе напълно обзет от тягостната мисъл какво ли е да ти изсмучат душата. По средата на стълбището се сблъска с професор Макгонъгол.
— Гледай къде вървиш, Потър!
— Извинете, професоре…
— Тъкмо те търсих в общата стая на „Грифиндор“. Е, ето ти я, проверихме всичко, за което можахме да се сетим и май наистина нищо й няма… Ти явно имаш много добър приятел някъде, Потър…
Хари зина от изненада. Тя му подаваше „Светкавицата“, която изглеждаше все така великолепно.
— Мога ли да си я взема? — едва промълви Хари. — Ама сериозно?
— Съвсем сериозно — увери го професор Макгонъгол, почти усмихната. — Съветвам те да я изпробваш още преди мача в събота. И… Потър, опитай се да спечелиш този път, моля те! Иначе първото място ще ни се изплъзне за осма поредна година, както професор Снейп любезно ме уведоми снощи…
Онемял, Хари отнесе метлата обратно в кулата на „Грифиндор“. Като зави зад един ъгъл, Рон се втурна към него, ухилен до уши.
— Тя ти я е върнала? Страхотно! Виж какво, може ли все пак да я опитам? Какво ще кажеш за утре?
— Да, да… когато искаш… — отвърна Хари, а на сърцето му бе така леко, както не се беше чувствал от месеци. — Знаеш ли какво… трябва да се сдобрим с Хърмаяни. Тя просто се е опитвала да помогне…
— Ами… добре — съгласи се Рон. — Тя е в общата стая сега… Учи, какво друго!…
Поеха по коридора към кулата и видяха Невил Лонгботъм да увещава сър Кадоган, който явно не искаше да го пусне.
— Бях си ги записал — обясняваше през сълзи Невил, — но някъде съм изпуснал листчето!
— Измишльотини! — боботеше сър Кадоган. Но като забеляза Хари и Рон… — Добра вечер, храбри войни! Ето, оковете този негодник, дето иска да нахлуе в достолепните покои!