Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Хари познаваше само един човек с ръста на тази дама и това бе Хагрид. Между двамата сигурно имаше само два-три сантиметра разлика. И все пак — може би защото бе свикнал с Хагрид — гостенката (както се бе изправила в цял ръст до стълбичката и гледаше ококорените ученици) му се струваше неестествено едра. Когато тя пристъпи и попадна под светлината от входната зала, се оказа, че има красиво мургаво лице, големи влажни черни очи и остър нос. Косата й беше стегната в малък лъскав кок на тила. От глава до пети бе облечена в черен сатен, а на шията и по дебелите й пръсти блестяха множество прекрасни опали.
Дъмбълдор пръв заръкопляска и учениците последваха неговия пример, като мнозина се изправяха на пръсти да видят по-добре тази забележителна жена.
Лицето й се отпусна в мила усмивка, когато тя тръгна към Дъмбълдор и му подаде искрящата си ръка. Макар че самият той бе твърде висок, целуна ръката й почти без да се навежда.
— Скъпа Мадам Максим! Добре дошла в „Хогуортс“!
— Домбли-дорр! — с дълбок глас проговори гостенката. — Надявам се, че сте добрре.
— В отлична форма съм, благодаря — отвърна Дъмбълдор.
— Моите ученици… — каза Мадам Максим и махна напосоки зад себе си с дългата си ръка.
Тя бе привлякла изцяло вниманието на Хари и той едва сега забеляза, че около дузина момчета и момичета, явно седемнайсет-осемнайсет годишни, бяха слезли от каретата и се бяха скупчили зад директорката си. Те целите трепереха и в това нямаше нищо чудно, защото мантиите им бяха от лека коприна, а никой от тях не носеше наметало. Някои бяха увили главите си с шалове. Доколкото Хари можеше да види лицата им (защото групичката стоеше в огромната сянка на Мадам Максим), новодошлите боязливо оглеждаха замъка.
— Прристигна ли Каркарров? — запита Мадам Максим.
— Чакаме го всеки момент — отвърна Дъмбълдор. — Тук ли искате да го посрещнете, или предпочитате да влезете вътре и да се стоплите?
— Да, ще се стоплим… — каза Мадам Максим. — А моите коне?
— Нашият преподавател по грижа за магически създания на драго сърце ще се погрижи за тях — увери я Дъмбълдор, — веднага щом се освободи от малкия проблем, който е възникнал с други едни негови… ъъъ… подопечни.
— И огнеметни — прошепна Рон на Хари и се ухили.
— За моите зрребци тррябват… силни рръце — каза Мадам Максим с известно недоверие, че който и да е преподавател по грижа за магически създания в „Хогуортс“ ще може да се справи с тази задача. — Те прритежават голяма мощ…
— Уверявам ви, че Хагрид е най-подходящият човек за тази работа — усмихна се Дъмбълдор.
— Чудесно! — каза Мадам Максим с лек поклон. — Бихте ли прредали на този ’Агррид, че моите коне пият само чисто малцово уиски?
— Ще се погрижим за това — и професор Дъмбълдор също се поклони в отговор.
— Елате! — величествено нареди Мадам Максим на своите ученици и посрещачите от „Хогуортс“ им направиха път да минат нагоре по каменните стъпала.
— А колко ли ще са големи конете на „Дурмщранг“? — почуди се Шеймъс Финигън, като се наведе през Лавендър и Парвати да отправи въпроса си към Хари и Рон.
— Ами… ако са по-грамадни от тия, дори и Хагрид няма да може да се справи — отвърна Хари. — Дано само не са го нападнали огнеметите. Чудя се какво ли става с него.
— Може да са избягали — с надежда каза Рон.
— О, не говори така! — потръпна от отвращение Хърмаяни. — Представи си какво би станало, ако запъплят наоколо.
Те вече потреперваха от студ, но трябваше да дочакат и пристигането на гостите от „Дурмщранг“. Все повече погледи се насочваха към небето. Няколко минути тишината бе нарушавана само от силното пръхтене на жребците на Мадам Максим и тропота на копитата им. И тогава…
— Чувате ли нещо? — изведнъж попита Рон.
Хари се ослуша. Силен и загадъчно неопределим шум идваше откъм мрака — като приглушен тътен и свистене, все едно че огромна прахосмукачка пълзеше по коритото на река…
— От езерото е! — провикна се Лий Джордън, сочейки натам. — Вижте в езерото!
От върха на поляната, където стояха, те различаваха само гладката черна повърхност на водата. Внезапно тя се промени. Някакво движение забушува в средата и на повърхността излязоха едри балони, а по калните брегове заплискаха вълни. Изведнъж в центъра на езерото се образува водовъртеж, сякаш бяха измъкнали от дъното му гигантска запушалка…