Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Тази случка, която ни е разказана от Бахаеддин, частен секретар и биограф на Саладин, разкрива по изумителен начин онова, което го отличава от останалите владетели от неговата и от всички други епохи: да бъдеш скромен сред скромните дори и когато станеш най-могъщ сред могъщите. Разбира се, хронистите описват смелостта, справедливостта и рвението му в джихада, но в разказите им непрекъснато прозира един по-чувствителен и по-човешки образ:
Един ден, разказва Бахаеддин, когато се биехме срещу франджите, Салахеддин повика най-близките си при себе си. В ръката си държеше писмо, което току-що бе прочел, и когато се опита да заговори, избухна в сълзи. Като го видяхме в такова състояние и ние заридахме, въпреки че не знаехме за какво става въпрос. Накрая той каза с глас, сподавен от сълзи: „Племенникът ми Такиеддин е мъртъв!“ И отново заплака с горещи сълзи, както и ние. Аз се овладях и му казах: „Нека да не забравяме с кого воюваме и да молим Бога да ни прости, че се отдадохме на сълзите“. Салахеддин се съгласи с мен. „Да, рече той, нека Бог ми прости!“ Той повтори това на няколко пъти, след което добави: „Нека запазим в тайна случилото се!“ И нареди да донесат розова вода, за да си измие очите.
Сълзите на Саладин не бликват единствено при смърт на някой от близките му:
Един път, спомня си Бахаеддин, докато яздех край султана в боя срещу франджите, армейски съгледвач дойде при нас заедно с една жена, която плачеше и се удряше в гърдите. „Тя излезе откъм франджите, ни обясни съгледвача, за да се срещне с господаря и ние я доведохме“. Салахеддин нареди на преводача си да я разпита. Тя каза: „Крадци мюсюлмани влязоха вчера в палатката ми и отмъкнаха дъщеричката ми. Цяла нощ плаках и накрая нашите вождове ми казаха: Кралят на мюсюлманите е милостив, ще ти позволим да отидеш при него и така ще можеш да го помолиш за дъщеря ти. И ето ме тук, уповаваща се изцяло на теб“. Салахеддин се развълнува и очите му плувнаха в сълзи. Той изпрати човек на пазара за роби, за да подири момичето и не след час пристигна конник с детето на рамене. Щом ги видя, майката се хвърли на земята, покри лицето си с пясък и всички присъстващи заплакаха от вълнение. Тя отправи поглед към небето и започна да говори неразбираемо. Върнаха й детето и ги придружиха до лагера на франджите.
Онези, които са познавали Саладин, почти не се спират на физическото му описание — дребен, хилав, с възкъса и правилно оформена брада. Те предпочитат да говорят за лицето му — замислено и леко меланхолично, което грейвало внезапно в предразполагаща усмивка и успокоявало събеседника. Той бил винаги вежлив с гостите си, настоявал да останат за храна, отнасял се към тях с всички почести, дори и когато били неверници, и задоволявал всичките им искания. Не можел да търпи някой да дойде при него и да си тръгне разочарован. Мнозина се възползвали от това. Един ден, по време на примирие с франджите, „бринс“-ът, господар на Антиохия, пристигнал ненадейно пред шатрата на Салахеддин и поискал да му бъде върната една област, завзета от султана четири години преди това. И султанът му я върнал!
Както виждаме щедростта на Саладин често е стигала до безпаметство:
Ковчежниците му, разкрива Бахаеддин, винаги държаха тайно настрана известна сума, за да могат да реагират в случай на необходимост, тъй като знаеха, че ако господарят им научи за тези пари, веднага ще ги изхарчи. Въпреки тези мерки при смъртта на султана в държавната съкровищница се оказаха само едно кюлче злато от Тир и четиридесет и седем сребърни дирхама.
Когато някои от помощниците му го обвиняват за това му разточителство, Саладин им отговаря с непринудена усмивка: „Има хора, за които парите са толкова важни, колкото и пясъкът“. И наистина той искрено ненавижда богатството и разкоша. Когато приказните дворци на фатимидските халифи стават негово притежание, той настанява в тях емирите си, като сам предпочита да остане да живее в много по-скромната резиденция, отредена за везирите.
Това е само една от многото черти, които сближават образите на Саладин и Нуреддин. Впрочем противниците му ще видят в него блед подражател на господаря му. В действителност Саладин се разкрива в отношенията си към другите, особено към войниците, много по-сърдечен от предшественика си. Макар и да спазва буквално предписанията на вярата, той е далече от онази леко лицемерна набожност, която е характеризирала отделни постъпки на сина на Зинки. Може да се твърди, общо взето, че Саладин е по същия начин взискателен към себе си, но по-толерантен към другите. Въпреки това той е по-безмилостен от предшественика си спрямо онези, които се осмеляват да хулят исляма, били те „разколници“ или отделни франджи.