Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Като изключим различията в характера, особено в началото Саладин е силно повлиян от изумителното величие на Нуреддин, чийто достоен наследник се опитва да бъде, преследвайки неумолимо същите цели като него: обединение на арабския свят, мобилизиране на мюсюлманите както в духовно отношение — благодарение на силния пропаганден апарат, така и във военно отношение с цел да бъдат освободени завзетите земи и преди всичко Ерусалим.
Още през лятото на 1174 година, когато събраните в Дамаск край младия ас-Салех емири обсъждат кой е най-добрият начин да се противопоставят на Саладин, допускайки дори съюз с франджите, господарят на Кайро им отправя истинско предизвикателство с писмото си, в което категорично премълчава конфликта си с Нуреддин и без да се колебае се представя за последовател на делото на своя господар и верен пазител на наследството му:
Ако нашият непрежалим владетел, пише той, бе открил сред вас човек така достоен за доверие като мен, нали нему щеше да даде Египет, най-важната от провинциите? Бъдете уверени, ако Нуреддин не бе умрял без време, той щеше на мен да повери възпитанието на сина си и грижата за него. А ето че виждам как вие се държите като че ли единствени сте служили на господаря и неговия син и как се опитвате да ме изключите. Но аз скоро ще дойда. Ще извърша в памет на моя господар действия, които ще оставят следи и всеки един от вас ще бъде наказан за своето безпътство.
Тук трудно бихме познали вежливия човек от предишните години, сякаш загубата на господаря е отприщила дълго стаявана агресивност. Вярно е, че обстоятелствата са изключителни, защото посланието има точна цел: то е обявяване на война, с която започва завладяването на мюсюлманска Сирия. Когато го изпраща през октомври 1174 година, господарят на Кайро вече е на път за Дамаск начело на седемстотин конници. Броят им е недостатъчен за превземането на сирийската столица, но Юсеф си е направил добре сметката. Изплашени от необичайно заплашителния тон на писмото, ас-Салех и съветниците му са предпочели да се изтеглят по посока на Алеп. Като пресича необезпокояван земите на франджите и поема по пътя, който вече може да назовем „пътя на Ширкух“, Саладин пристига в края на октомври пред Дамаск, където близки на семейството му побързват да отворят портите и да го посрещнат.
Окуражен от победата, извоювана без сабя да звънне, той продължава нататък. Оставя гарнизона на Дамаск на заповедите на един от братята си и се отправя към Средна Сирия, където превзема Хомс и Хама. По време на този светкавичен поход, ни разказва Ибн ал-Атир, Салахеддин говореше, че действа в името на цар ас-Салех, син на Нуреддин. Той твърдеше, че целта му е да защити страната от франджите. Верен на династията на Зинки, историкът от Мосул е най-малкото недоверчив спрямо Саладин, когото обвинява в двуличие. До известна степен не греши. Юсеф, който не иска да се прави на узурпатор, се представя за покровител на ас-Салех. „Във всеки случай, казва той, младежът не може да управлява сам. Трябва му наставник, регент, а никой не е по-добре поставен от мен за тази роля“. Впрочем той пише писмо след писмо на ас-Салех, в които го уверява във верността си, нарежда името му да бъде споменавано в молитвите в джамиите на Кайро и Дамаск, сече пари с неговия лик.
Младият монарх остава напълно безчувствен към подобни жестове. Когато през декември 1174 година Саладин обсажда дори Алеп, „за да предпази цар ас-Салех от пагубното влияние на съветниците му“, синът на Нуреддин събира градските жители и произнася пред тях развълнувана реч: „Вижте този несправедлив и неблагодарен човек, който иска да ми отнеме страната, като не се съобразява нито с Бог, нито с хората! Аз съм сирак и се осланям на вас да ме защитите в памет на моя баща, който ви обичаше толкова много“. Дълбоко развълнувани, алепчани решават да се съпротивляват докрай на „вероломеца“. Юсеф, който иска да избегне пряк сблъсък с ас-Салех, вдига обсадата. В замяна на това решава да се провъзгласи за „крал на Египет и Сирия“, за да не зависи повече от друг властелин. Летописците, впрочем, ще му дадат титлата султан, с която самият той не се назовава никога. Още много пъти Саладин ще се връща под стените на Алеп, но така и не ще се реши да кръстоса меч със сина на Нуреддин.
За да отстранят постоянната заплаха, съветниците на ас-Салех решават да прибягнат до услугите на асасините. Те влизат във връзка с Рашидеддин Синан, който обещава да ги отърве от Юсеф. „Стареца от планината“ не чака по-удобен случай, за да разчисти сметките си с гробокопача на фатимидската династия. Първият опит за покушение става в началото на 1175 година. Асасините проникват в лагера на Саладин, стигат до шатрата му, където един емир ги разпознава и им препречва пътя. Той е тежко ранен, но тревогата е дадена. Стражите се притичват и след ожесточен бой батините са изклани. Но изпълнението на задачата е само отложено. На 22 май 1176 година, когато Саладин отново воюва в областта край Алеп, един асасин прониква внезапно в шатрата му и му нанася удар с кама по главата. За щастие султанът, нащрек след последния атентат, е взел предпазни мерки и носи под феса си метална шапка. Тогава убиецът нанася нов удар по врата на жертвата. Но отново пътят на острието е препречен. Саладин е облечен в дълга туника от дебел плат, чиято висока яка е подсилена с метална броня. В този момент влиза един от емирите на армията, сграбчва с едната си ръка камата, а с другата удря батина, който се строполява на земята. Саладин не успява да се изправи и ето че втори убиец се нахвърля върху него, а след това и трети. Но стражите вече са дотичали и нападателите са избити. Юсеф излиза от палатката не на себе си, клатушкайки се, невярващ, че още е жив.