Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Ксиант ахна. Очите й станаха огромни и устните й се разтвориха. За миг тя гледаше Джеръл със смесено изражение на ярост и страх. След това устните й се сгърчиха презрително:
— Змия такава! — изсъска тя и се хвърли към него. Дългите й остри нокти се устремиха към лицето му.
Джеръл беше по-бърз. Той я събори и я притисна с тялото си към възглавниците. С една ръка затисна устата й, с другата хвана китката й и я остави да маха безпомощно с другата си ръка.
— Не е толкова лесно, Милейди — каза той, без да обръща внимание на опитите й да одере гърба му — плътната кожена туника беше достатъчна защита срещу такова крехко оръжие като ноктите й. — Знам, че си съблазнила брат ми, и знам, че е бил достатъчно глупав да ти разкаже дивите си видения. Това, което не знам, и това, което ти трябва да ми кажеш, е къде се намира той сега.
Нищо не беше останало от красотата на Ксиант. Лицето й се беше сгърчило от ярост. От очите й се изливаше омраза.
— Не си мисли, че има полза да викаш. Нали помниш, че отпрати стражите? Преди да успееш да извикаш, ще ти строша врата. Ясно ли ти е?
Той нямаше намерение да го направи наистина, но тя не знаеше това, а страхът й беше единственото му оръжие. Трябваше да я наплаши, за да може да измъкне от нея това, което знаеше. След това щеше да я остави вързана и със запушена уста. Слугите щяха да я намерят сутринта. В тъмнината той лесно щеше да се транспортира на кораба, а оттам, където трябва по-нататък.
— Ясно ли ти е? — попита той отново със съскащо, заплашително шептене.
Ако ръката му не покриваше устата й, Ксиант можеше да го ухапе. Но така само очите й можеха да хвърлят яростта и ненавистта й. Тя кимна с нежелание. Джеръл смъкна ръката си от устата й, но остана готов да реагира светкавично, ако тя все пак се опита да вика.
— Животно! Ардова кожа съдрана! Смачкан червей! Ти, смърдящ…
Джеръл отново притисна с ръка устата й.
— С този език нищо няма да постигнеш, знаеш ли? Предлагам ти да запазиш силите си, за да ми кажеш какво е станало със Сантар.
Той я остави да се поуспокои, след това внимателно отдръпна ръка от устата й. Този път тя нищо не каза, само го гледаше с неприкрита омраза.
— Е, какво ще ми кажеш за брат ми?
— Че беше глупак! Идеалист без мозък!
— Наистина — Джеръл се насили да потисне внезапния изблик на гняв. Съвсем едно беше той да нарича Сантар глупав идеалист и съвсем друго бе да слуша тези епитети от устата на тази противна вещица. — Това не ме интересува сега. Искам да знам какво се случи с него.
— Защо ти е? — Ксиант изплю думите, като че ли бяха отрова. — Освен, че беше глупак, беше и луд.
— Така ли? Да не би да имате навик да спите с ненормални, Милейди?
— Ти…! — останалата част от възклицанието потъна под дланта на Джеръл, която захлупи устата й.
— Хайде. Забрави ли какво казах за викането? — той я притисна малко по-силно, за да я убеди, че ще изпълни намеренията си. Тя леко се отпусна. Въпреки че очите й не се отделяха от неговите, Джеръл знаеше, че зад тези черни прозорци мисълта й трескаво работи, опитва се да измисли начин да се измъкне и да отмъсти.
— Добре! — каза най-сетне Ксиант. — Ще ти кажа, каквото знам, но то не е много — и тя почака Джеръл да отслаби хватката си. — Истина е, че спах с този твой брат. Но това е всичко. Не знам нищо за никакво изчезване, ако наистина е изчезнал, както казваш.
— Не ти вярвам.
— Той беше хубаво момче. Желаех го. Много ми харесаха сините му очи — тя замълча, а нейните собствени очи святкаха яростно. — Не мисля, че вече биха ми харесали сините очи.
Гласът й беше пълен с яд, но достатъчно тих, за да накара Джеръл да я отпусне още малко.
— Отидох при него една нощ — продължи тя. — Един път. Това беше всичко.
Тя се размърда. Движението беше провокационно, но лицето й не издаваше нищо.
— И това е всичко?
Ксиант успя леко да се отдръпне от възглавницата.
— Всичко, което има значение. След това пихме вино — устните й се извиха в презрителна усмивка. — Като повечето глупави мъже, след като се задоволи, той просто се отнесе. Напуснах стаята му и повече не съм го виждала.
Джеръл разхлаби още малко хватката и се размести, за да прехвърли малко от тежестта си върху ръцете си и да я освободи леко. Може и да казваше истината. Въпреки че записите на пръстена показваха, че в последния момент, преди да загуби съзнание Сантар е помислил, че го е упоила, нямаше никакво доказателство. Може би тя наистина просто си е тръгнала, а за изчезването на Сантар е виновен някой друг.
Но той не вярваше.
Джеръл погледна красивото й лице, разпиляната по възглавниците златиста коса. Тя отново се размърда под него и този път движението й беше по-решително.