Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Той наля много внимателно още бензин в бутилката, като внимаваше да не го разлее. Беше постлал страници от вестник на масата, за да опази лака и изтриваше с парцал всяка струйка, която се стичаше по гърлото на бутилката от „Анис дел Моно“. Бензинът беше безоловен, от най-добрия — 97 октана, защото както разумно беше изтъкнала Ла Ниня, не може да използваш евтин боклук, за да палиш осветена църква. Затова изпратиха Ел Потро с празна кутия от зехтин до най-близката бензиностанция да купи един литър. Дон Ибраим каза, че един литър ще бъде достатъчен. Той обяви, че е добил опит в тези неща, когато Ернесто „Че“ Гевара му ги обяснявал в Санта Клара на чаша „Мохито“ (Вид коктейл — (Б. р.)) как се прави „коктейл Молотов“, руското изобретение на Карл Маркс.
Бензинът се запени и потече отстрани на бутилката. Дон Ибраим го попи с вече мокрия парцал и остави парчето плат в пепелника на масата. Бомбата трябваше да се задейства с някакво примитивно, но ефектно средство, на което дон Ибраим беше гордият изобретател — свещ, клечки, навит будилник и два метра канап, които да съборят бутилката. Запалването щеше да стане, докато тримата партньори седят в бар със свидетели, защото трябваше да подготвят алибито си.
Пейките, струпани до стената и гредите на стария покрив щяха да се погрижат за останалото. Не беше нужно да унищожават напълно църквата, каза Перехил, когато им даваше инструкции. Достатъчно е да нанесат значителни щети, въпреки че ако си отидеше цялата сграда, още по-добре. Основното беше, каза им той, докато ги гледаше тревожно, че трябва да изглежда като злополука.
Дон Ибраим наля още бензин и за миг миризмата му надделя над аромата на пържени яйца. Искаше му се да запали пура, но човек трябваше да внимава с целия този бензин и подгизналия парцал в пепелника. Отначало Ла Ниня беше абсолютно против плана, тъй като църквата е свято място. Успяха да я убедят, само като й напомниха, че с парите, които ще получат за работата, ще може да поръча колкото иска литургии в памет на храма. Все пак, според древния принцип „Ad auctores redit sceleris coacti tamarindus pulpa“ (Както обикновено, недоучилия дон Ибраим смесва началните думи на юридически принципи с други латински фрази — (Б. р.)) или нещо подобно, те щяха да извършат престъплението от чуждо име. Виновната страна беше Перехил.