Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Ахаа, вече ви разбирам — прекъсна го Софи. Така го ненавиждаше, че едва се сдържаше да не го бутне от скалата.
Синджън й беше казала, че лордът се ползва с много лоша слава и че всички дами съжаляват нещастната му жена, която вечно е бременна. Търпели го само защото баща му бил влиятелен човек.
— Приемате ли предложението ми?
Софи овладя гнева си. Ясно си даваше сметка, че единствено преструвките, суетността му и невероятното му самомнение го карат да говори такива глупости. Успя дори да му се усмихне.
— Я ми кажете, сър Робърт, откъде сте толкова сигурен, че аз не съм жената на Райдър Шербрук? Понеже не приличам на жените, които Райдър е предпочитал ли? А приличам ли ви изобщо на момиче, което би се съгласило да стане нечия любовница?
— О, не, и точно това най-много ми хареса във вас. Всъщност жените на Райдър, които познавам, са най-различни. Някои са толкова красиви, че искаш да ги имаш веднага, а други са просто хубавички, но всичките имат прекрасни тела. Както вече ви казах, за Райдър се говори, че поддържа връзки с много жени едновременно. Той никога не би се обвързал само с една жена. Така че, явно сте негова любовница. Не може да бъде другояче. Не ви ли споменах, че съм един от доверениците на лейди Лидия, какъвто беше и баща ми? Не? Е, добре, знайте тогава, че тя много би искала да ви види, ако може, и отвъд Йерихон. Аз пък бих желал да й доставя това удоволствие. Приемате ли предложението ми?
Софи бавно се изправи, отупа прахта от амазонката си, изпъна ръкавиците си и прибра, доколкото можа, косите под шапката си. Струваше й се много странно, че тук Райдър има нейната слава. Бяха я взели за лека жена само защото всички бяха убедени, че той никога не би се оженил. Заета с тези мисли, тя хвърли поглед към мъжа пред себе си и рече:
— Обзалагам се, сър Робърт, че сте от хората, които дебнат прислужничките си по стълбите, за да ги опипват. Нали?
— Знаех си, че зад скромния ти вид се крие наглост. Има нещо в теб, което дразни мъжа и го предизвиква да ти надигне полите. Още щом те погледне, човек разбира, че знаеш какво се иска от теб. По очите ти си личи. Иска ти се, нали? Не ти ли се иска да те обладая, и то още тук?
— Предположението ви е забележително, но ако се приближите още малко, ще ви хвърля от скалата.
Той се засмя и бърз като змия, я сграбчи за ръката и я притисна към себе си. Софи не почувства страх, само се вбеси. Мъже! Всичките бяха еднакви! Забеляза на бузата му пропуснато от камериера недообръснато петно. От устата му лъхаше на грахова супа. По лицето й се изписа отегчение.
Това го разгневи, той я притисна силно към себе си и се опита да намери устните й, но тя му се изплъзна. Знаеше, че и през ум не му минава, че може да не го желае. Той я сграбчи за косите, за да не шава.
— О, това е вече прекалено — каза Софи, все още спокойна. — Няма да ви позволя да се държите повече така!
— Ха! — изсумтя той и успя за миг да намери устата й и да я докосне, но това беше всичко.
Ръцете й се свиха в юмруци, коляното й се надигна, готово да го срита в слабините…
И внезапно иззад гърба му се чу яростен рев. Софи почувства как сър Робърт подскочи като подритнато куче и се отдръпна от нея. Беше Райдър. Прииска й се да се разкрещи от радост. Изглеждаше здрав, загорял и силен, а шербруковските му очи пламтяха от гняв. Тя спокойно го наблюдаваше как удари сър Робърт право в зъбите, как мъжът падна на колене и как понечи да го удари отново и тогава сложи ръка на рамото му:
— Не си струва да си ожулваш кокалчетата заради него. И без това вече трябва да търси благовидно обяснение за чудесната синина, която му направи. Остави го, той е само едно нищожество.
Думите й достигнаха до съзнанието на Райдър и гневът му постихна, но пръстите на краката още го сърбяха да срита мъжа в ребрата.
— Успя ли да те нарани тоя кретен?
— О, не. Всъщност…
Сър Робърт се изправи и залитна. Гневът му се насочи не към Райдър, който го беше ударил, а към Софи. Тя знаеше, че всички мъже реагират така — винаги обвиняват жената. И се приготви да посрещне удара.
— Райдър, тя се опита да ме прелъсти! Добре дошъл у дома. Стоях си тук, а тя дойде и се опита да ме прелъсти…
Райдър се усмихна и го удари отново. Този път сър Робърт остана на земята.
— Никой не вярва на приказките й, Райдър, особено майка ти. Тя твърди, че е твоя жена, но всички знаем, че това е невъзможно. Тя ме пожела и флиртуваше най-безсрамно с всички мъже, с които я запознаваха, и…
Райдър приклекна, сграбчи го за яката и изсъска право в лицето му:
— Това е моята съпруга. Казва се Софи Шербрук. И кажи на всички ония мъже, че ако някой посмее дори да се приближи до нея, ще го пребия. А теб, Боби, ако още веднъж я ядосаш, ще те убия. Ясно ли е?