Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Много добре. Но ще ти изпращаме клиенти.
Хасан отвори вратата.
— Само ако знаят как да следват добри съвети, за разлика от теб.
Клайд излезе навън, вдигнал високо брадичка.
Дрейк ги наблюдаваше усмихнат. Хасан и Клайд винаги се караха като деца. Бяха на една възраст, еднакво умни, но мненията им рядко съвпадаха. Хасан беше заплашен със смърт заради откритите си критики към турския султан. Когато спаси живота и на Дрейк, и на Клайд след едно пиратско нападение, Дрейк го бе докарал в Англия.
— Нека мирът да е с теб, приятелю — каза Дрейк до вратата и спря, за да сложи маската си.
Хасан се поклони.
— И с теб.
Когато Дрейк затвори вратата, лекарят добави тихо:
— Ще ти е необходим.
Точно в този момент Куотърмейн чакаше нетърпеливо в една безлична странноприемница. Пиеше блудкаво бургундско вино. Остави чашата с отвращение и започна да почуква с пръсти по окъсаната покривка. Когато на вратата се почука, той изръмжа:
— Влез.
Влязоха двама главорези. Накараха Куотърмейн да стане, претърсиха го и единият кимна с глава.
Другият излезе и след малко се върна заедно с висок, красив мъж, облечен в коприна и дантели като лорд. Единият от първите двама застана със скръстени ръце до вратата, а другият отиде при единствения прозорец.
Без да казва нищо, Куотърмейн се отпусна в стола си. Лордът присви очи към безупречно облечения търговец и направи същото.
Един по-внимателен наблюдател би забелязал колко си приличаха двамата по облекло, поведение… и поквареност.
— Кой, по дяволите, си ти и защо ме извика тук? — попита Феликс Нортър.
Куотърмейн свали пръстена си и го притисна в мекото сирене на масата.
Нортър погледна отпечатъка и сви рамене.
— Е, и? Трябва да се впечатля, че загадъчната персона, която използва анонимно услугите ми от толкова много години, най-после се разкрива?
Куотърмейн извади една визитна картичка от джоба си и я хвърли пред Нортър. Този път имаше реакция. Очите на Нортър се разшириха. Той се втренчи в отпечатъка, в картичката, после в лицето на Куотърмейн.
Нортър се засмя горчиво и се облегна назад.
— Надхитрен съм, а? От човек, когото дори не мога да назова.
— Известен е като Дрейк Херик, Дракона, макар че съм убеден, че това не е истинското му име. Той е много по-богат от мен и е идеална мишена за теб. Всъщност, когато свършим работата, с удоволствие ще те заведа в леговището му. Засега обаче ще върнеш вещите ми незабавно.
Нортър се вцепени.
— Не приемам заповеди от никого. — После, с усилие, той отново се върна към изискания акцент. — Ще видя какво са оставили хората ми и ще ти го върна незабавно. Дължа ти го, като се има предвид колко зле изпълних последното ти поръчение.
— Хейнс не е казал нищо относно самоличността на Дракона, нито защо е дошъл?
— Нищичко. И най-странното е, че този човек изглежда така, сякаш един по-силен вятър ще го отвее, но е твърд като стомана. Разбира се, едва бяхме започнали с него, когато този… този дявол го отмъкна.
— Искаш ли да си го върнеш?
Красивото лице на Нортър се разтегли в долна усмивка, която разкриваше истинските му помисли.
— За това този път ще работя безплатно.
Калиста се въртеше бавно пред огледалото на Мариан, изумена от собствения си външен вид. Роклята, която беше ушита за нея, докато я нямаше, беше необикновена. Червената коприна падаше в пищни гънки от високата талия. Роклята беше тясна и не позволяваше да се носи с фуста. Що се отнася до деколтето, о. Боже!
— Мариан, имаш ли някакъв пръст в измислянето на модела?
Мариан прехапа устни, загледана в най-добрата си приятелка.
— Не съвсем. Препоръчах един нов френски моделиер на Хенри, но мисля, че трябва да благодариш на Куотърмейн.
Калиста дръпна оскъдния плат върху гърдите си, но не можа да прикрие нищо. Наведе се напред и гърдите й почти изскочиха от дълбокото деколте, но не излязоха съвсем, както се страхуваше. Най-накрая, зачервена до уши, тя се обърна от отражението си. Това същество не беше произведение на моделиера, а на мъжа, който направи устните й по-меки, движенията — по-плавни. Калиста можеше само да се надява, че никой друг не вижда промяната, настъпила у нея.
Мариан наклони глава.
— Не мога да се изразя точно, но ми изглеждаш някак по-различна, Калиста.
Калиста обу червените копринени пантофки, свела глава.
— И ти щеше да изглеждаш така, ако те излагаха на показ като крава за продан.
— Не, не е това. Още не е прекалено късно да се откажеш, нали знаеш?
Калиста се изсмя дрезгаво.
— Вярно е. Но само ако реша, че яденето въобще не е важно за мен.