![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
На пръв поглед двата свята изглеждаха съвършено противоположни.
Макар че двете биологии се основаваха на въглеродни молекули, едната използваше реактивна химия на кислородни атмосфери и течната вода служеше за незаменим разтворител. До появата на такъв живот можеха да доведат съвсем рядко срещани съчетания от температура и налягане. Обикновено той възникваше в океанските или въздушни обвивки на планети от типа на Земята. Когато пускаха тези малки оазиси, дишащите кислород трябваше да пренасят същите редки условия, където и да отидеха.
„Редукционните“ среди бяха много по-разпространени и покриваха студени гигантски светове като Юпитер, Сатурн или Титан — и дори ледените лица на кометите. Някои от тях бяха извънредно богати на водород, докато други изобилстваха на метан, амоняк или цианоген. Но повечето имаха някои общи особености — огромни, плътни атмосфери с бурно взаимодействащи си пластове, донякъде напомнящи тези на слънцето. Често нагоре от горещото планетно ядро се издигаше животворна топлина. Понякога изобщо нямаше твърда „повърхност“.
Поради тези причини повечето дишащи водород бяха рожби на безкрайните кипящи небеса. Понятия като „горе“ и „долу“ просто нямаха смисъл и бяха почти равнозначни на другите две измерения. Нито пък движението беше въпрос на изтощително летене, изискващо борба с гравитацията чрез размахване на криле — а на настройване на тежестта и изтласкване през толкова плътни мъгли, че налягането бе като на дъното на земните морета.
В такава среда големината беше преимущество. Огромни създания летяха с изящна плавност в търсене на органична храна. Когато попаднеше в силно студено течение, което теглеше надолу, само гигант можеше да се отскубне и да не позволи да бъде завлечен в огнените, смазващи глъбини. Някои дишащи водород същества ставаха толкова огромни, че можеха да се гледат само от космоса и напомняха на невероятни, живи облаци.
И органичната химия — вечен помощник на Твореца, — можеше да остави нещата дотам, ако не участваше още един фактор.
Критикът.
Еволюцията.
Логиката на възпроизводство и използване на преимуществата неизбежно царуваше на редукционните светове, също както и на кислородните като Земята… макар и по различен начин.
Сложната колоидна химия на протеините и аминокиселините при дишащия кислород живот разчиташе на течната вода. От друга страна, прекаленото количество вода правеше същите тези процеси безполезни. Дори в топлите морета еволюцията изискваше образуване на компактни пакети-клетки, — с точно определена големина. В продължение на два милиарда години биологичните постижения на младата Земя се бяха ограничавали до разпространението на едноклетъчни организми в океана, които поглъщали слънчева светлина и се изяждали помежду си, докато бавно усъвършенствали молекулярните си особености.
Докато веднъж една клетка погълнала друга… и я оставила жива. Примитивен евкариот поел в себе си синьо-зелена алга и й дал дом в замяна на захари, произведени с помощта на фотосинтеза. Този акт на сътрудничество осигурил на съюзниците важно предимство в борбата с другите клетки.
Но това не било единственото такова организиране. Скоро клетките масово започнали да се събират и обединяват, да образуват временни или постоянни групи, за да постигнат преимущество над другите. Разцъфтели сложни организми и еволюцията набрала темпо.
„Някои го наричат „хранителна верига“ или „танц на живота“. Наблюдавал съм го на Джиджо в толкова много екосистеми. Растенията използват фотосинтезата, за да натрупват хранителна енергия под формата на въглехидрати. Тревопасните ядат растенията. Месоядните се хранят с тревопасните и завършват цикъла като връщат собствената си материя в земята, когато отделят изпражнения или умират.
Прилича на добре смазана машина, в която всяка част разчита на другите, но въпреки това има изобилие от парадокси. Всичко, което отначало прилича на сътрудничество, се основава на конкуренция. И почти всеки акт на съперничество е част от по-голяма, по-здрава система, сякаш сътрудничеството му е било изконно присъщо.“
Разбира се, това прекалено опростяваше нещата. Понякога равновесието се нарушаваше — от промяна в околната среда или когато някой от видовете се изплъзнеше от контрола на природата. Подобно на рак, той можеше да унищожи цялата екомрежа, позволила му да се развие.
И все пак принципът почти винаги беше еднакъв на милиони плодородни малки светове. Взимаш компактни обвивки с обогатена на протеини вода. Осигуряваш им слънчева светлина и минерали. Хвърляш ги в постоянна борба на живот и смърт. Постепенно ще започнат да се появяват все по-големи и сложни съюзи. Съдействащи си групи, които образуват органи, тела, глутници, стада, племена, държави, планетарни общности… за да се стигне до разделената на безброй фракции, но поразителна Цивилизация на Петте галактики.