Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Позволете ми да се поправя. Забелязвам ШЕСТ тактически схеми. Едната изглежда цели да ни отвори път за бягство. Така че вероятно имаме съюзници сред участниците в битката.

— Така изглеждаше и миналия път — отвърна Джилиън. — Тези съюзници… достатъчно силни ли са, за да ни помогнат?

— Съмнително е. Критичният момент ще настъпи, когато преминаваме през най-близката част от отвора, пробит в Многоизмерния свят. Тогава ще може да ни унищожи всяка група, използвайки отбранителните лъчи, които видяхме по-рано.

Тази мисъл не бе особено ободрителна, докато „Стрийкър“ отново навлизаше в зейналия коридор, пълен с изпаряващи се останки и блестящи изкуствени комети. Само че този път земянитският кораб беше следван и от яростна битка, която кипеше навсякъде около него.

Джилиън нареди на Каа да мине само на половин милион километра от назъбения ръб на дупката, между летящи развалини и мрачни сенки на гигантски, крехки шипове.

— Може би ще си помислят дали да стрелят по нас с онези мощни оръдия, ако сме толкова близо до самата обвивка.

От това разстояние можеше да различи някои от огромните машини, които се опитваха да запушат разкъсаната структура на Крисуел с помощта на мрежи, изтъкани от въглеродни нишки. Това бяха съвършено различни механизми, самостоятелни и разумни — наемни работници, а не роби.

Всъщност обаче, повечето от макарите с въглеродно влакно изглеждаха почти изчерпани. „Суровините им свършват — помисли си Джилиън. — Всичките им усилия могат да се провалят, ако това продължава… особено, ако различните групи на Старите се бият помежду си, вместо да им помагат.“

Иззад нея се разнесе радостен делфийски вик. Тя се завъртя навреме, за да види, че в заседателната зала влиза Емерсън Данайт, мрачно навел глава и отпуснал рамене.

— Ето го нашият герой… — започна Джилиън. Но Сара Куулън се втурна покрай нея да прегърне приятеля си. Малкото неошимпанзе Прити също скочи към двамата. Около тях се струпаха делфини, които възбудено прещракваха, докато ходещите им устройства съскаха и тракаха. Джиджоските младежи — Алвин и неговите приятели — потупваха Емерсън по гърба, стискаха му ръката и радостно му говореха.

Въпреки че думите им нямаха смисъл за него, възторжената атмосфера като че ли донякъде разсея лошото му настроение. Той вдигна поглед, за да срещне очите на Джилиън и тя отвърна на колебливата му усмивка. Но в този момент се обади Ние:

— Приближават два нови рояка, доктор Баскин.

Тя се завъртя към дисплея.

— Пак ли роботи-сипаи?

— Не… и това ме безпокои. Новопристигналите са много по-ужасни същества, Джилиън. Това са самостоятелни наемни конструктори. Независими представители на машинния клас живот.

— Покажи ми ги!

Машините се приближаваха от две срещуположни посоки. Всяка от групите се състоеше от по десетина, представени на екрана съответно с червени и зелени точици. Те величествено се понесоха сред зоната на битката, но като доказателство за положението им, бойните роботи не стреляха по тях, а припряно се отстраняваха от пътя им.