![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
„Положението не изглежда добре“, помисли си Джилиън, когато яростните зелени искрици навлязоха в зрителния им обхват. Всеки от водачите им напомняше на гигантски морски таралеж, почти десет пъти по-дълъг от „Стрийкър“, макар че по-голямата част от тази маса се състоеше от вретеновидни крака, които се гърчеха, докато машината летеше към опашката на земянитския кораб.
— С-с-сблъсък с-с-след трийсет с-с-секунди! — извика от мостика Тш'т. — Да открием ли огън?
— Не! — отсече Джилиън. — До този момент никой от тях не е използвал срещу нас лъчево или атомно оръжие. Не искам ние да сме първи. Нека първо да видим какви са намеренията им.
Единият рояк приближи до задния край на „Стрийкър“. Няколко от големите, бодливи механизми се залепиха за корпуса. Скоро около тях засия ярка светлина.
— Разтопяват кораба! — Извика Нис. — Скоростта на отделяне на материя надвишава трийсет тона в секунда… и продължава да се покачва. Трябва да ги отблъснем!
Тш'т съобщи, че се е прицелила в една от машините с лазерно оръдие, но Джилиън отмени заповедта за огън.
— Не прави нищо, докато не ти кажа! Акеакемай, дай ми увеличен образ на механизмите, които все още летят отстрани, зад залепените за нас!
Беше трудно да гледа през мъглата от изпаряването на корпуса. Но на Джилиън й се стори, че различава гигантски цилиндър.
— Това е макара! Като онези с въглеродната нишка. — Тя обърна глава и извика: — Бързо. Каква е спектралната сигнатура на отделения материал? Не е ли чист въглерод?
Кратка пауза.
— Наистина е въглерод — отговори накрая Нис.
— С каква чистота?
— Много висока. Изпаренията не съдържат метал от самия корпус на „Стрийкър“. Откъде разбра?
Джилиън все още се чувстваше така, сякаш сърцето й туптеше в гърлото. Но усещаше, че паниката й започва да отстъпва.
— Тези големи приятели не дават и пукната пара за дребнавите боричкания на сприхавите дишащи кислород. Имат си друга работа и суровините им са на изчерпване. Най-богатият им източник на въглерод вече не е достъпен за тях, след като джиджойците някак предизвикаха изригванията на Измунути. Но ние носим цели пластове от същия материал, който търсеха събирачите! Тази работна група трябва да е усетила, че минаваме наблизо и да е пратила машини, за да донесат още суровина.
— Очевидно е така — съгласи се Нис. — Докато бавно се плъзгат по кораба, те всмукват изпарения материал и изтъкават от него поливъглеродно влакно, но оставят корпуса отдолу непокътнат.
Ханес Суеси ликуващо извика от машинното отделение, очевидно зарадван от скоростта, с която роботите сваляха измъчвалото го месеци наред покритие.
— С това темпо за нула време ще се избавим от няколко мегатона — прибави той. — И ще станем много по-маневрени.
Междувременно вторият рояк — представен на екрана като червени точици, — се беше приближил до носа на „Стрийкър“. За корпуса се залепи друга група огромни механизми. Те не проявяваха особен интерес към участъка около лъчестия спирален символ.
Джилиън кимна.
— Предполагам, че сега ще продължат почистването и от двата ни края. Моля се само корпусът наистина да остане непокътнат. Ако късметът е на наша страна, присъствието им може да попречи на Старите да стрелят срещу нас, когато наближим точката на прехвърляне.
Нис замислено се завъртя.
— Разбира се, има и друга опасност. Ако законите в Многоизмерния свят окончателно са забравени и единството е нарушено, нищо не би попречило на различни фракции „оттеглили се“ да влязат във връзка с по-младите си братовчеди с помощта на хипервълна или времева капсула.
— С други думи, всеки момент можем да очакваме появата на сороски, джофурски или тандуаски бойни флоти. Страхотно — въздъхна Джилиън. — Още една причина да се махнем от…
Въртящите се мъгляви мотиви внезапно се издуха навън — израз на изненада.
— Нещо се промени — съобщи Нис. — Групата на носа… не върши същото като онази на кърмата.
Джилиън пристъпи напред.
— Покажи ми!
Отначало сцената изглеждаше позната. Няколко дългоноги машини се бяха залепили за покрития със сажди корпус на „Стрийкър“ и отделяха черната повърхност с помощта на искрящи лъчи. Само че този път към колекторите им не се стичаше млечна мъгла. От задните краища на механизмите не излизаха тъмни нишки, навиващи се на огромни макари. Вместо това с плътната обвивка, донесена от атмосферата на Измунути, ставаше нещо странно. Докато описваха спирали по корпуса, зад машините оставаше сгъстяващо се пъстроцветно сияние.