![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Историята на основания на водород живот имаше някои сходства, но първоначалният замисъл беше тръгнал в друга посока.
На световете от типа на Юпитер големината се бе развила още от самото начало. Прости същества с огромни размери се носели из небеса, достатъчно просторни, за да погълнат неколкостотин планети като Джиджо. Еволюцията ги карала да се усъвършенстват, макар и по-бавно заради по-ниските температури. До промени не винаги се стигало чрез възпроизводство и унаследяване. По-често някоя част от огромно летящо същество случайно откривала нов химически номер или поведение. Тази част започваше да изяжда и замества плътта до себе си и постепенно преобразявала цялото тяло.
Смъртта също беше елемент от процеса, но не по абсолютно същия начин като на Земята.
„За нас умирането е предопределено явление. Индивидът успява ли не успява да създаде потомство. Но и в двата случая смъртта те преследва през целия ти живот и накрая трябва да спечели, колкото и усилено да се съпротивляваш.
Но за дишащите водород всичко е мъгляво, сливащо се. Без ясни очертания, смъртта е относителна. Стига преобразуването да става бавно и гладко, ти не се страхуваш от него повече, отколкото от това да си подстрижеш косата.“
Вместо да се развива чрез мъчително обединяване на малки клетки, животът на световете от типа на Юпитер бе голям от самото начало. Той не се въртеше толкова принципно около сътрудничество и конкуренция. „Аз“ и „другите“ бяха известни концепции, но разликата между тях не играеше толкова същностна роля в съществуването, колкото при дишащите кислород.
„Тогава как се организирате? — помисли си по едно време Ларк, като ядосано се въртеше. — Как разпознавате предметите, целите, противниците и идеите?“
Неговият наставник не можеше да чете мислите му, нито да усеща въпросите му като отделни изречения. Но очевидно в кръвоносната му система проникна някакво разбиране, отделено от мозъка на младия биолог. Този процес бе по-бавен и не толкова ефикасен, колкото речта и изискваше много повторения. Но Ларк нямаше бърза работа.
Във вакуолата запулсираха части, отделени от голямата сфера, после започнаха да се сливат помежду си или да се връщат обратно при „родителя“ си. Ларк дълго наблюдава как тези малки фигури се гърчеха и приемаха различни форми. После изведнъж осъзна дълбоката истина, която лежеше в основата на всичко това.
„Тези части от цялото… Те са…“
В бедрото му проникна пулсираща вълна и се плъзна надолу по крака му, после и нагоре по тялото. Усещането не приличаше на никое друго и Ларк внезапно проумя, че наставникът му е пратил име.
Име, което не можеше да повтори на глас на какъвто и да е език, нито дори в мислите си — затова го преведе приблизително.
„Представители.“
В родната си среда дишащите водород не проявяваха склонност да наблюдават външния свят, за да учат или да постигат нещо. Ако някое огромно същество се срещнеше с, друго, можеше да се стигне до стълкновение или изяждане — или пък до мирно общуване, — но почти никога до постоянно съвместно съществуване. Мощните ветрове в юпитеровите небеса бързо слагаха край на всички познанства. Повторната среща бе почти невъзможна.
Но развитието изисква предизвикателства. Затова, за да разговарят, оценяват и разбират… те се обръщаха навътре.
Намиращо се в огромни мембрани, ядрото на дишащото водород същество представляваше оазис на спокойствието сред невъобразими бури. При желание можеха да се образуват затворени пространства и се отделяха малки части от тялото, които свободно се носеха вътре и по всевъзможни начини общуваха с другите. Подобно на човешки мисли и фантазии, тези представители можеха да се групират, разговарят или сблъскват, като разработваха безброй сценарии за доброто на по-голямото цяло.
Симулации.
Ларк погледна към сферичното същество, което летеше точно до мембраната на килията му. Изглеждаше му самостоятелно, но сега вече знаеше, че е само „представител“ на нещо още по-голямо — навярно на огромния кораб, жертвал се под смъртоносния джофурски огън, за да проникне в този кораб.
Ларк неочаквано си спомни нещо, което някога беше чел в рядък галактоксеноложки текст, за един от типовете дишащи водород, наречен „занги“.
„Тяхното най-любимо увлечение е симулирането на света… на вселената… но не чрез математика или компютри. Те го правят, създавайки живи копия, модели и подобия в собствените си тела.“