![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Емерсън зяпна, ужасен едновременно от могъществото и безчувствеността, излъчващи се от тези думи.
— Вие… наричате онова ужасно пътуване, на което бях подложен, „достъпна близост“?
Гласът не му отговори. Въпросът спокойно можеше да е реторичен.
Погледът му се плъзна по корабните дисплеи. Вече разбираше буквите и глифовете и те показваха, че „Стрийкър“ бързо набира скорост и се отдалечава. Очевидно Джилиън отново се насочваше към звездите.
— ТОЧНО ТАКА. ИМАШ САМО НЯКОЛКО ДУРИ. АКО НЕ СЕ ВЪРНЕШ НА БОРДА И ОТХВЪРЛИШ НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ЩЕ БЪДЕМ ПРИНУДЕНИ ДА УНИЩОЖИМ ЗЕМЯНИТСКИЯ КОРАБ И ВСИЧКИТЕ ТИ ДРУГАРИ.
Емерсън се подсмихна.
— Ако вашите врагове ви го позволят! Преди да се намеси вашата фракция, те едва не откраднаха КЗП-архива на, „Стрийкър“. Може би ще имат нещо против плана ви. Освен това, нали съм важно ограничително условие? Трябва да ми помогнете да остана жив заедно с другарите си, иначе вашите причинно-следствени глупости ще отидат по дяволите!
— ИЗИСКВАНИЯТА НА ПРИЧИННОСТТА НЕ СА ТОЛКОВА СТРОГИ, КОЛКОТО СМЯТАШ, ЧОВЕЧЕ. НЕ ПОСТАВЯЙ НА ИЗПИТАНИЕ СЪМНИТЕЛНАТА СИ СТОЙНОСТ И НЕДЕЙ ДА СЕ ОТНАСЯШ КЪМ НАС С НЕУВАЖЕНИЕ.
Емерсън вече се засмя на глас.
— Какво ще ми направите? Ще ме накажете ли? Ще ми причините болка?
Предизвикателството му остана без отговор, но този път усещаше, че обидата му е оказала въздействие. Презрението бе слабо оръжие, но те не бяха свикнали с него. Думите ги бяха опарили.
От друга страна, Старите знаеха, че той няма голям избор. Ако можеше да го избегне, определено не би останал тук. Ръцете му сами взеха решение и издърпаха дросела на малкия кораб, насочвайки го след „Стрийкър“… макар че Емерсън изпитваше все по-силен страх.
Какво щеше да се случи, когато се отдалечеше от робота, носещ липсващата част от мозъка му? Щеше ли да го последва? Щеше ли да остане наблизо, така че да може да мисли?
Когато отново заговори, гласът звучеше студено и далечно.
— СЕГА ЩЕ ТИ ДАДЕМ КОДА, С КОЙТО ДА СЕ СВЪРЖЕШ С НАС, ЩОМ РЕШИШ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НИ.
Умът му се изпълни с поредица от различни цветове — проста последователност, която се отпечата в паметта му. Не би могъл да я забрави, даже да се опиташе.
Накрая някогашните му мъчители прибавиха:
— ОЧЕВИДНО СМЕ ПОДЦЕНИЛИ РАВНИЩЕТО ТИ НА РАЗУМНОСТ. СМЯТАХМЕ, ЧЕ ОБИКНОВЕНОТО ВТЪЛПЯВАНЕ НА ОТВРАЩЕНИЕ ЩЕ ТЕ ПРЕЧУПИ ПО-РАНО. ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ОЧЕВИДНАТА ТИ ИЗДРЪЖЛИВОСТ И СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ.
ВЪПРЕКИ ТОВА, НИЕ СМЕ УБЕДЕНИ В РЕЗУЛТАТНОСТТА НА ПОСЛЕДНИЯ СИ СТИМУЛ.
С тези думи гласът замлъкна, макар Емерсън още да не беше свършил с тях.
— Ще ви кажа какво да направите с проклетото си предложение, слузести отрепки такива! Вървете да търсите изкупление в собствените си клоаки, тиноядци…
Пороят от ругатни продължи, докато ускоряваше след „Стрийкър“ покрай бойните роботи, които се биеха помежду си, но не закачаха малкия му катер. Той проклинаше ли, проклинаше и се наслаждаваше на богатия запас от думи, усещайки ги как безспирно се изливат от устата му. Всяка нова секунда му се струваше огромна победа.
Проклятията бяха неговия пробен камък. Изпълнил миниатюрната кабина с дрезгав шум, Емерсън се вкопчи в способността си да говори и яростно отказваше да позволи на разстоянието — или на врага, — да му я отнеме.
Скоро забеляза, че „Стрийкър“ понижава скорост, за да може да го настигне. Този приятелски жест изпълни душата му с топлина, докато херметичният шлюз се отваряше пред него и го огряваше с приветственото си сияние. Но Емерсън продължаваше шумно да изразява мнението си за Старите — за тяхното родословие, характер и вероятна съдба.
Едва когато улови насочващия лъч на земянитския кораб, той замълча за достатъчно време, за да си спомни нещо.
Проклятията нямаха значение.
Можеше да го прави още на Джиджо. Подобно на пеенето и рисуването, ругаенето не използваше онази част от мозъка, която му бяха откраднали.
Емерсън се опита да каже нещо друго — за битката, за небето, изпълнено с разбити останки или за собствения си усилващ се страх — и не успя.
Мислите му отчаяно закръжиха из измъчения му мозък в търсене на способността, която само допреди секунди му се струваше толкова естествена. Дарбата, от която го бяха лишили и която за кратко му върнаха, само за да му я отнемат повторно.
Все едно, че се опитваше да протегне ампутиран крайник. Призракът все още бе там. Загатване за воля. Значенията изпълваха ума му, придружавани от готовност да действа, да образува изречения. Да говори.