![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
По някакъв странен начин това му се струваше познато.
Ала имаше още.
„Тъй като започваме живота като малки обвивки, пълни с вода — като клетки, — ние, дишащите кислород, трябва да се издигнем от земята чрез сложна система на конкуренция и сътрудничество, като организираме коалиции и общности и постепенно се превръщаме в същества, способни да овладеят процеса с помощта на Ъплифта. Въпреки всичките си недостатъци, нашата разпростряла се цивилизация е кулминацията на всичко това.
От многото… едно.
При дишащите водород е различно. Те започват големи, но самотата ги принуждава да се подразделят и да търсят разнообразието в самите себе си.
От едното… много.“
Прозрението изпълни Ларк с внезапно шеметно удоволствие. Да откриеш едновременно разликите и сходствата в съвършено друго царство на живота бе дар, за какъвто никога не си беше мечтал. Дар, който просто не бе можел да си представи.
Копнееше да го сподели, да разкаже всичко на Линг и… Връхлетя го тъга, също толкова силна, колкото и удоволствието от предишните мигове. Двете чувства се сляха и развълнуваха, смес, която се разля по вените му, тласкана от ударите на сърцето му. След секунди тя достигна тръбата в крака му и тогава…
Носещият се наблизо наставник рязко се разтърси. Сферата потръпна, сякаш размишляваше над веществата, отделени от тялото на Ларк.
Накрая в огромното му тяло се появиха стотици малки вакуоли. Във всяка една от тях неочаквано избликнаха почти микроскопични същества, които бясно се сливаха, сблъскваха и разделяха. Ларк смаяно наблюдаваше как зангът „мисли“ пред очите му. Процесът бе сложен и бърз.
Съскащият хаос свърши също толкова неочаквано, колкото бе започнал. Всички миниатюрни представители се абсорбираха в основното тяло. Наставникът запулсира…
Ларк усети, че в крака му прониква нова симулативна вълна, топлина, която светкавично се разпространи по кръвоносните му съдове — толкова интимна форма на общуване, че засенчваше всякаква идея за прегръдка. Каквато всъщност и беше.
„Разбиране.“
Поне така си преведе молекулярната вълна — с надеждата, че не се самозаблуждава. „Разбирането е желано. Разбирането е взаимно.“
Малко по-късно внезапна сънливост му показа, че домакините му искат да заспи. Така и направи.
Съзнанието му се върна почти също толкова бързо. Нямаше представа колко време е минало, но разбираше, че са го преместили.
Вече не се намираше в просторно помещение, пълно с други пленници и явно отровни пари. Вместо това прозрачният му пашкул бе в много по-малка стая. Имаше и други промени.
Мембраните, които го обгръщаха, се бяха свили и висяха около тялото му като торбести дрехи. Ларк откри, че е застанал изправен. Навярно дори го бяха накарали да влезе тук сам, движейки го като марионетка. Тази мисъл му бе неприятна, но свободата да се протегне свободно напълно я компенсираше.
Все още не можеше да диша и животът му зависеше от катетъра в бедрото му, но наоколо не му изглеждаше толкова мъгливо и не изпитваше силно усещане за студ.
Той колебливо размърда крака, за да се завърти.
Наблизо се носеше един от зангите, но Ларк не можеше да каже дали е предишният му наставник. Навярно не. Този приличаше на сферата-воин, която бе видял в коридорите на „Полкджхи“ — съществото, пробило стената на кораба, подплашило Ранн и втурнало се напред, за да плени Ларк. Отблизо можеше да види някои от приспособленията, необходими за предпазването на дишащите водород пратеници от отровната кислородна среда. Лъщяха дебели защитни пластове и съществото поддържаше сферична форма, идеална за ограничаване на вредното излагане.
„Е, сега и двамата сме в защитни костюми. Готови сме да се срещнем един с друг. Само че аз все още съм свързан с тази тръба и вие можете да ме изключвате като лампа, когато поискате.“
Той погледна зад занга и видя нещо, което до този момент не беше забелязал.
„Прозорец… който гледа навън!“
Като внимаваше да не се препъне, Ларк се приближи, изгарящ от нетърпение да види звездите. Това щеше да е първият му поглед към космоса, откакто двамата с Линг се бяха озовали на борда на джофурския кораб.
Но вместо чужди съзвездия, вниманието му веднага привлече нещо далеч по-странно — предмет, който се носеше на черния фон и малко напомняше на бодлива анемония, като растящите край скалите по планинските поляни на Джиджо. Само че с невероятни размери. Ларк си помисли, че може да е голяма колкото родната му планета… или още по-огромна.