![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
НАИСТИНА, сега далеч по-ужасна зараза е изтласкала нашия горд екипаж от няколко палуби, принуждавайки ни да оставим карантинните части на нашия скъп кораб „Полкджхи“ в ръцете на зангската напаст.
НАИСТИНА, напоследък командните пръстени на нашия водач изпускат странни миризми, които накараха неколцина купчини-жреци да блъвнат бунтовни пари и да подбудят негодувание сред екипажа.
ВЪПРЕКИ ТОВА, уверявам ви, че Аз/ние ще останем верни на нашия командир. В крайна сметка, тази купчина от зле съчетаващи се пръстени не бе ли експеримент, извършен по заповед на нашия капитан-водач? Ако командването поеме друг лидер, той може да нареди нашето/Моето незабавно разглобяване на съставни части!
ПРЪСТЕНИ МОИ, НЯКОИ ОТ ВАС НЕ ИЗГЛЕЖДАТ РАЗЯРЕНИ ОТ ТАЗИ ПЕРСПЕКТИВА.
Ето защо, като ваш любим Господарски пръстен, нека ви напомня (с мълнии електрическа болка/обич), че джофурът не е същото съставно същество като онова, което сте представлявали на дивия Джиджо, трекския мъдрец Аскс.
Сега ние/вие/Аз сме много по-велики.
Откакто се намесили милостивите оейли и избавили нашата раса от кротката инертност, джофурският клан е набрал мощ и величие сред съперническите раси на Цивилизацията на Петте галактики. Това не е съдба, от която можем лесно да се откажем. Особено след като признаците и предсказанията говорят за настъпващо Време на промени. С всяка изтекла ядура става все по-ясно, че съдбата може да застане на наша страна и да ни даде загадките/координатите/реликвите, носени от делфинско-вълконския кораб.
ОТТУК И МОЕТО/НАШЕТО СЪГЛАСИЕ С РЕШЕНИЕТО НА КАПИТАН-ВОДАЧА ДА СЕ НАМЕСИМ!
Нека висшата купчина-жрец ломоти за закон и благопристойност. Трябва ли да останем безразлични и да позволим земянитите да бъдат превърнати в пепел? След всичко, което преживяхме, докато ги преследвахме из огромния космос и на петте равнища на хиперпространството? Трябва ли, когато нашата плячка/награда най-после е пред нас, да оставим изпадналите в паника оттеглили се да унищожат най-голямото съкровище в познатия ни космос?
НАИСТИНА, ние нямаме законен статус тук, в Галактика четвърта. Нямаме официално право да изстрелваме ракети срещу многоизмерното убежище пред нас. Но за това, че бяхме принудени да действаме, са виновни те! Земянитският кораб и неговото съдържание са от законен интерес за нашия клас живот — за нас, потомците на Прародителите, които все още се носим по звездните пътища. Оттеглилите се трябва да гледат собствената си работа, да съзерцават и да размишляват над неясни философии, за да подготвят наследниците си за трансцендентност, а не да се намесват в дела, които вече не ги интересуват!
Една по една нашите свръхлеки ракети улучват целите си от вътрешната страна на многоизмерната обвивка… и един по един унищожителните лъчи угасват.
ГЛЕДАЙТЕ! Последният потъмнява и оставя земянитския кораб да продължи напред.
Успех!
Сега вълконите с тревожна скорост се понасят към точката на прехвърляне с надеждата да избягат от този капан в някакво неизвестно убежище. Но надеждите им са празни.
Ние сме тук, готови да ги пресрещнем.
(Но как е възможно?)
Този въпрос задава нашият втори познавателен пръстен, изпуска пара на любопитство.
(Наистина, ние/Аз сме радостни, че земянитите избягнаха онези ужасни унищожителни лъчи. Но как го постигнаха? Не трябваше ли да бъдат изпарени още в първите мигове, в които попаднаха под атаката на такова хищно оръжие?)
Същият въпрос приглушено обикаля сред джофурските купчини, отговарят за тактическите преценки. Пастелни сенки на безпокойство пробягват по страните на светлинните пръстени и над тази част от контролния център се носи тревожна мъгла. Специалистите се разгорещяват, докато взаимодействат с компютрите в опит да решат загадката.
Как успя да преодолее такава яростна атака земянитският кораб?
Дали това не е поредният коварен вълконски номер?
Дали все още не са под закрилата на зангите, намесили се в нарушение на основния закон, според който всеки клас живот трябва да гледа собствената си работа?
Дали дишащите водород наистина имат желание/готовност да рискуват да се стигне до Армагедон заради въпроси, които не биха могли да ги интересуват и които не са способни да проумеят?
Висшата купчина-жрец вече открито изпуска пари на предизвикателство към нашия капитан-водач.
Това достопочтено/свято съставно същество се приближава на крачния си пръстен и кимва с речевия си връх, описвайки кръг на справедливо обвинение.
— ТОВА Е НЕПОНОСИМО! КАТО ИЗСТРЕЛВАШ ТЕЗИ РАКЕТИ, ТИ/НИЕ ОКОНЧАТЕЛНО УНИЩОЖАВАМЕ ВСЯКАКВА ПРИВЪРЗАНОСТ, КАКВАТО ТАЗИ КОЛОНИЯ НА ОТТЕГЛИЛИ СЕ МОЖЕ ДА Е ИЗПИТВАЛА КЪМ НАШАТА РАСА, КЛАН И СЪЮЗ.