![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
В продължение на няколко минути никой не проговори. Толкова неочаквано и необяснимо бе това поведение, че Джилиън нямаше представа как би трябвало да реагира.
— Вече не отделят въглерода. Те…
— Някак си го преобразуват — съгласи се Ние. Накрая на един от по-малките екрани се появи образът на киборга на главния инженер Суеси. Макар сега главата му да представляваше огледален купол, Джилиън усещаше по езика на тялото му, че има някакво предположение.
— Саждите, отделяни от Измунути… веществата, които се кондензираха по корпуса ни, се състояха предимно от въглерод, да. Но голяма част от тях представляваше фулърени. Имаше и много диамантени форми на Пенроуз. Когато на Джиджо се опитвахме да го отделим, открихме, че този материал има някои изключително странни особености. Всевъзможните съставки му придаваха такива свойства, като например висока температурна свръхпроводимост, плюс променен коефициент на триене…
— Ханес! — прекъсна го Джилиън. — Моля те, не се отклонявай.
Сребърният купол кимна.
— Сканирах повърхността, която новите машини оставят след себе си. Покривката е далеч по-еднообразна от звездните сажди. Фулърените се комбинират помежду си по начини, каквито никога не съм виждал. Предполагам, че свойствата, които наблюдавахме по-рано, ще са многократно усилени.
— О, с-с-страхотно — измърмори един от делфините. — С-с-сега ще ни е още по-трудно да го остържем!
Джилиън поклати глава.
— Но какво се опитват да постигнат? Да ни затворят тук вътре ли?
Ако наистина беше така, може би все още имаха време да се евакуират към херметичните шлюзове на кърмата. Навярно биха могли да намерят убежище при първата група машини.
— Предното ни лазерно оръдие е насочено — съобщи Тш'т. Джилиън махна с дясната си ръка, за да й даде знак да изчака.
Тогава заговори едно от джиджоските хлапета. Малкият колесат г'кек бе добър наблюдател, защото можеше едновременно да гледа четири екрана с очните си стълбчета.
— Хей — обади се Хък. — Изглежда, че новите ни посетители също се канят да се бият.
Тя посочи към монитора, на който се виждаше, че поддържащите кораби от двете групи се приближават едни към други. Пропукваше едва сдържана енергия. Скенерите показваха, че много от по-малките бойни машини се изтеглят от този район.
„Ще ни използват като бойно поле. Положението просто не може да е по-лошо.“
Джилиън знаеше, че е грешка да разсъждава така. Не трябваше да изкушава Ифни, богинята на късмета, която винаги измисляше все по-ужасни изпитания.
До нея се приближи холограмата на Нис. Гласът му звучеше тихо и примирено.
— Сега ни сканира самият Многоизмерен свят. Онези, които контролират мощните унищожителни лъчи, ги насочиха насам. Скоро може да ни сполети участта на зангите.
— И ще рискуват да улучат обвивката точно там, където е най-уязвима!
— Очевидно някои смятат, че рискът си заслужава, за да ни сплашат. Иначе ще унищожат онова, което не са в състояние да задържат.
Джилиън беше виждала тези смъртоносни оръжия в действие. Те можеха да изпарят „Стрийкър“ за секунди.
Ларк
Въпреки ужасните обстоятелства, един биолог би могъл да се чувства тук като в рая. Докато тялото му беше свито в смрадлив тесен чувал, мислите му се рееха из огромната панорама на живота.
Ларк усвои нов начин на общуване — като получаваше образни картини, подсилени със значения, пращани по тръба направо в кръвта му. Език от хормони и пептиди. При това връзката бе двупосочна. Винаги, когато разбираше нещо ново, нямаше нужда да говори, нито дори да кима с глава. Самият акт на съзнаване имаше метаболични ефекти — познат прилив на ендорфини, придружаващ задоволството, — които извънземният му наставник незабавно регистрираше. Сферата-учител постоянно променяше вида си, докато Ларк проумееше какво му показва.
Странно активен начин на пасивно учене.
„Дали е някакъв вид телепатия?“ — зачуди се той.
И все пак методът му изглеждаше бавен и примитивен. Като образни уроци, тези демонстрации много приличаха на куклен театър. От тялото на наставника му се отделяха физически части, които плуваха в куха вакуола и се извиваха и преобразяваха в живи модели или манекени, за да разиграват малки сцени. Същите образи можеха да се представят далеч по-бързо и живо с помощта на компютризираните дисплеи, които бе видял да използва Линг и на Джиджо, и по-късно в джофурския кораб.
Ефикасен или не, накрая Ларк разбра защо похитителите му са избрали този начин.
„Той е фундаментален за различията между начините на възприемане на вселената на дишащите водород и кислород.“