![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Скоро разбра още нещо. Тъмният предмет бе повреден. Виждаха се проблясващи искри, мъждукащи с мътночервеникава светлина, които се изсипваха през назъбен отвор.
„Полкджхи“ бързо се приближаваше към зейналата дупка.
„По-рано зангът като че ли каза, че не са успели да завладеят кораба. Може би силите им са недостатъчни. От симулираните карти изглеждаше, че джофурите все още владеят двигателите, оръжията и животоподдържащите системи.
Навярно се насочват към място, където могат да получат помощ и да освободят кораба от врагове като зангите… и мен.
Или пък джофурите смятат, че там ще открият „плячката“, за която говореше Ранн — земянитския кораб, търсен от всички.“
Ларк завъртя глава и погледна към сферата-воин. Дали нарочно го бяха довели тук, за да му покажат какво става навън? Навярно зангите бяха разбрали, че не е приятел на джофурите. Може би имаха нужда от съюзник. В такъв случай с радост щеше да се съгласи… при едно условие.
„Трябва да ми помогнете да открия и освободя Линг. Да ни дадете спасителна лодка или по някакъв друг начин да уредите да се махнем оттук и да се върнем на Джиджо или да стигнем до друго безопасно място.
Ако го направите, ще ви служа като вярно куче и ще преследвам собствения си вид.“
Разбира се, можеше да смята джофурите за представители на собствения му вид само в сравнение с дишащите водород. Но иронията му навярно бе прекалено фина, за да бъде доловена от анализиращите кръвта му занги.
„Щом ще ставаме съюзници, трябва да открием много по-добър начин за общуване.“
Ларк внимателно наблюдаваше сферата за някакъв отговор или дори разбиране. Но вместо това няколко секунди по-късно тя като че ли подскочи от неочаквана изненада и раздразнение. По катетъра в тялото му проникнаха вълни на нервна възбуда.
„Какво? Какво има?“
Той се завъртя и потърси причината. После погледът му отново се насочи към прозореца. „О, Ифни…“
Бойният кораб вече се намираше много по-близо до огромното кълбо и очевидно се насочваше към дупката в него. Ларк незабавно забеляза, че сферата изглежда куха и видя, че отвътре сияе кръгло огнено тяло. Нямаше представа какво е това. Във всеки случай, вниманието му скоро привлече нещо друго.
Повечето от опустошенията изглежда бяха предизвикани от остри игли светлина, които идваха от дълбините на гигантската обвивка. Десетина лъча бяха насочени към точка, близо до ръба на огромната дупка и се отразяваха с парещ очите блясък.
Докато се носеше към отвора, точката се мяташе в опит да ги избегне и понякога успяваше. Винаги, когато преследващите я лъчи я улучваха, далечната искра проблясваше толкова ярко, че Ларк трябваше да затваря очи.
„Какво става там?“
Отново се почувства като невеж дивак, какъвто всъщност беше. Зангът несъмнено разбираше тази странна гледка. Но може би щяха да са нужни няколко мидури търпеливи куклени представления, за да му обясни дори и най-простия аспект от всичко това.
Внезапна вибрация разтърси пода под краката му. Господарите на „Полкджхи“ правеха нещо.
Ларк разпозна буботенето на стрелящи оръдия.
Скоро видя, че от джофурския кораб се понасят блестящи обекти и описват дъга, набирайки фантастична скорост към пробитото бодливо кълбо.
„Ракети?“
Спомни си как Общностите на Джиджо бяха изненадали джофурите, като нападнаха кораба им с примитивни химически ракети. Имаше чувството, че ярките стрели, които виждаше през илюминатора, са далеч по-смъртоносни.
Отначало си помисли, че са насочени срещу ярката точка. Но те прелетяха покрай нея и последваха всеки от жестоките лъчи към източника му.
По тялото му се разпространи нова вълна от натоварени с чувства вещества. Този път не се затрудни да си преведе критичната забележка на занга.
„Прибързано.
Неблагоразумие.
Саморазрушително.“
Наставниците му не одобряваха действията на джофурите. Но не можеха да направят нищо. Ракетите вече бяха потънали в огромната кухина.
Ларк беше в състояние само нервно да наблюдава и да чака.
Малко по-късно ярките лъчи един по един угаснаха. Все още обляна в светлина, малката точка се понесе към открития космос и „Полкджхи“ се насочи към нея.
Еуаскс
Спокойствие, пръстени мои.
Настоявам да се стремите към ведро размишление.
Погладете восъка.
Уважавайте мъдростта на нашия капитан-водач.
НАИСТИНА, напоследък тази царствена купчина не беше на себе си. Някои от съставните й пръстени бяха наранени, когато човешките гадини проникнаха в контролния ни център и извършиха коварен саботаж с примитивна бомба.