Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Маскул хапна. Коренът беше твърд и бял, от него се процеждаше белезникава мъзга. Нямаше вкус, но след като го погълна, възприятието на Маскул се промени. Светлината и контурите на пейзажа оставаха същите, но с няколко степени по-строги и впечатляващи. Когато погледна Корпанг, го порази готическата му благоговейност, макар в очите му да се четеше същата обърканост.
— Цялото си време ли прекарваш тук? — обърна се Маскул към него.
— Понякога излизам отгоре, но не много често.
— Какво те свързва с този мрачен свят?
— Търся Тхир.
— И не си се отказал от толкова време?
— Хайде да вървим — прекъсна го Корпанг.
Разговорът, който подеха, когато отново закрачиха през сумрачната, издигаща се постепенно равнина, беше още по-откровен отпреди.
— Макар че съм родом от други краища — разказваше Корпанг, — живея тук от двайсет и пет години и през цялото това време постепенно приближавах към Тхир, или поне така се надявам. Има обаче една особеност — първите етапи дават по-богата реколта и обещават повече, отколкото следващите. Колкото повече човек дири Тхир, толкова повече Тхир му се изплъзва. В началото го чувстваш и познаваш, понякога като форма. Друг път като глас или като съкрушителни емоции. После в душата настава суша, безпросветност и безпокойство и почваш да мислиш, че Тхир е безкрайно далеч.
— Как си го обясняваш?
— Може би колкото по-завоалирано изглежда всичко, толкова повече се приближавам до него, Маскул.
— И това те тревожи? — учуди се Маскул.
— Дните ми са непрестанно мъчение.
— И въпреки това, ти упорстваш, нали? Не искаш да останеш в тоя дневен мрак?
— Моите въпроси ще получат отговор.
Настъпи мълчание.
— Какво друго ми предлагаш да видя? — наруши го Маскул.
— По-нататък страната става по-дива. Водя те към Трите Фигури, издялани и издигнати от по-древна човешка раса. Там ще се помолим.
— А после?
— Ако си искрен, ще видиш онова, което не би могъл да забравиш.
Двамата мъже вървяха полека нагоре по долинката между две успоредни полегати възвишения. Леглото й все повече потъваше, докато от двете страни склоновете се издигаха по-стръмни. Движеха се по криволичещия път, без да виждат околността. Стигнаха до малко изворче, бликащо от земята. От него се процеждаше поточе, различно от останалите, защото се изтичаше нагоре. Не след дълго в него се вливаха други миниатюрни поточета, така че накрая то нарастваше до средно голям ручей. Маскул се намръщи.
— Явно тук законите на природата са други — отбеляза той.
— Тук не може да вирее нищо, което не се състои от трите свята.
— Все пак водата трябва да отива нанякъде.
— Не знам как да ти обясня. Тук в едно се събират три воли.
— Има ли чиста материя от Тхир, без други примеси?
— Тхир не може да съществува без Амфуз, а последният — без Фейснай.
Известно време Маскул обмисляше думите му и накрая рече:
— Така трябва да е. Без живот няма любов, а без любов не може да има религиозно чувство.
Върховете на хълмовете, образуващи долината, станаха още по-стръмни и поради полумрака вече не се виждаха. Скалистите им склонове се издигаха все по-отвесно, а долината се стесняваше с всяка измината крачка. Никакъв жив организъм не се мяркаше. Всичко бе неестествено, като в гробница.
— Като че ли сме мъртви и вървим из отвъдното — рече Маскул.
— Аз все още не съм научил защо си дошъл — подхвърли Корпанг.
— Защо да превръщам в мистерия идването си? Дойдох, за да намеря Суртур.
— Чувал съм това име. Само че къде и кога…
— Забравил си? — възкликна Маскул.
Корпанг вървеше със забит в земята поглед и беше явно угрижен.
— Кой в този Суртур? — попита той.
Маскул само поклати глава, без да отговори. Долината скоро се стесни дотолкова, че хванати един за друг, със свободната си ръка те можеха да докоснат скалистите стени от двете страни. Май клисурата щеше да излезе задънена. Но точно когато пътят изглеждаше най-необещаващ и бяха притиснати от скалите, след един досега останал скрит завой те се измъкнаха през обикновена пролука сред скалите и ненадейно се озоваха на открито.
Перпендикулярно на пътя, по който бяха дошли, минаваше някакъв огромен естествен коридор. Краищата му се губеха в далечината след неколкостотин метра. Точно в центъра му зееше бездна с отвесни стени, ширината й се менеше от девет до трийсет метра. От двете й страни бяха надвиснали скалисти площадки, широки около пет-шест метра, размити в мрака. Маскул и Корпанг се качиха на едната. Отсрещната беше малко по-висока. Зад тях се показа втора линия от високи непристъпни скали, с невидими за окото далечни върхове.