Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Най-напред, Маскул, кажи защо питаш? — започна Корпанг и чукна почвата с върха на жезъла си. — Признай, ако е просто любопитство, защото не бива да заиграваме със сериозните теми.
— Не, не е — бавно възрази Маскул. — Не съм нехаен ученик и пътуването ми не е екскурзия.
— Тежи ли нечия кръв на съвестта ти? — запита спътникът му и го погледна съсредоточено.
Кръвта нахлу в лицето на Маскул, което поради осветлението придоби абаносов оттенък.
— Да, за нещастие… пролях, и то не малко.
Лицето на мъжа се набръчка, но той не каза нищо.
— Както виждаш — продължи Маскул, като се изсмя късо, — в такова положение съм, че наистина се нуждая от съветите ти.
Корпанг не отговори веднага.
— Виждам човещината у тебе, въпреки престъпленията — след известно време отсъди той. — Затова, пък и защото сме длъжни да си помагаме взаимно, няма да те зарежа, макар никога да не съм мислил, че ще тръгна редом до убиец… А сега да се върнем на въпроса ти… Каквото и да види човек, Маскул, то е в три измерения — в дължина, в широчина и в дълбочина. Първото, дължината, е съществуването, широчината е взаимовръзката, а дълбочината е чувството.
— Нещо подобно ми разказваше и Еартрид, свирачът, който е пристигнал от Треал — прекъсна го Маскул.
— Не го познавам. Какво друго ти е разказвал той?
— Какво е приложението им в музиката. Продължавай по-нататък — настоя Маскул.
— На трите състояния на възприятието отговарят три свята. На съществуването — светът на Фейснай, взаимовръзката съответства на Амфуз, а чувството — на Тхир.
— Ще ми дадеш ли някакъв пример? — смръщи се Маскул. — Пак не ми стана ясно какво точно означават, трите свята.
— Вече ти дадох най-сигурните доказателства и факти. Първият свят е видимата сетивна Природа. Създадена е от Фейснай от нищото и затова се нарича Съществуване.
— Дотук ми е ясно.
— Вторият свят е чистата Любов без похот. Без любовта ще останем затворени в себе си, откъснати от останалите хора. Без нея няма нито съчувствие, нито дори омраза, гняв или отмъщение — това са нейните несъвършени изкривени форми. Светът на Фейснай — светът на Природата — е проникнат от света на Амфуз — от Любовта или Взаимосвързаността.
— На какво основание приемаш, че тъй нареченият втори свят не е просто съставка на първия, а е различен?
— Защото са взаимно противоречиви — подчерта Корпанг. — Природният човек живее за себе си, а влюбеният — заради другия.
— Може би си прав — съгласи се Маскул. — Доста мистично ми звучи, но продължавай нататък. Какво е Тхир?
— Дължината и широчината дават плоската повърхност. Животът и любовта без чувството създават плитки и повърхностни натури. Чувството е човешкият стремеж да се доближиш до създателя си.
— Посредством молитва и преклонение, така ли? — обади се Маскул.
— Не. Подобно чувство за сближение с Тхир не ще откриеш нито в първия, нито във втория свят и затова то е друг свят. Също както дълбочината е разликата между предмет и субект, така и чувството е приликата между Тхир и хората.
— Но кой е самият Тхир?
— Тхир е след-света.
— Пак не разбирам — рече Маскул. — Значи ли това, че вярваш в три различни бога, или говориш за три способа, по които се достига до един бог?
— Боговете са три и са в постоянна борба помежду си. И същевременно по някакъв начин са едно цяло.
— Как стигна до подобно заключение? — попита Маскул, след като поразмисли върху думите му.
— Тук, в Треал, не са възможни други — беше категоричен Корпанг.
— Защо в Треал, какво особено има точно в тази страна?
— Скоро ще ти покажа.
Те изминаха километър и половина в мълчание, докато Маскул смилаше чутото току-що. Щом стигнаха до първите дървета, израснали по бреговете на рекичка с прозрачни води, Корпанг спря.
— Отдавна вече няма нужда от превръзката около челото ти — подхвърли той.
Маскул я свали и като докосна своя лоб, се увери, че той е гладък, както преди пристигането му на Торманс.
— Какво е станало? — удиви се той. — И откъде разбра, че органите са изчезнали?
— Защото бяха от света на Фейснай. Изчезнали са така, както тялото на фейна.
— Без тях се чувствам повече като човек — отбеляза Маскул, който продължаваше да си разтрива челото. — Защо обаче не се е променило нещо друго от тялото ми?
— Защото цялата му жизнена воля съдържа елемент от Тхир — обясни Корпанг.
— А защо спряхме?
Корпанг отчупи крайчеца на един от въздушните корени и му го подаде, за да го изяде.
— Това храна ли е? — зачуди се Маскул.
— Храна за тялото и за душата — успокои го домакинът му.